Водата има памет и е жив организъм? Премиери по Da Vinci Learning

Акценти в програмата на Da Vinci Learning за септември 2011

Четвъртък, 1ви септември 2011 г., в 18:00 ч.
Огнената следа на времетоКлючовете за кралството
Начало на сериалаот понеделник до събота в 18:00 ч.!

Шакира се замисля как нещата са придобили днешния си вид. Когато модерното 13-годишно градско момиче остава заключено вън от къщата си, защото си е забравило ключа, то започва да си мисли как се е породила идеята да се заключват различни неща. В този момент се намесват Сам и Джен. Смелите пътешественици-историци Сам и Джен пренасят Шакира през вековете – от дните, когато първобитните пещерни хора започват да се борят за храната си, през Железния век, когато хората започват да заграждат териториите си, до 1200 година, когато замъците се строят като първа линия за отбрана на града. А в средновековна Англия Сам открива, че обсадата и щурмуването на замъците не е толкова лесно, колкото е смятал, особено, когато Джен е на пост!  Докато Сам атакува упорито замъка с огнени стрели, обсадни стълби, огнехвъргачки и обсадни кули, Джен се крие зад зъберите, отблъсква стълбите и излива гореща вода върху врага си – тоест, прави всичко необходимо, за да защити имуществото си.  За щастие, както открива Шакира, нещата днес са малко по-прости. Ние нямаме нужда от подвижни мостове, водни ровове и оръжия, за да защитим домовете си – нужен ни е само ключ.

Когато се опитват да си представят как светът е стигнал до днешния си вид, Сам и Джен – историците-ерудити, които никога не се предават, вървят по светещата следа във времето, извиквайки миналото към живот. Станете свидетели на едно малко повторение на историята, за да видите как водните ровове се превръщат в съвременни тоалетни, как древните йероглифи водят до текстови съобщения и как цялата представа за сигурност на дома тръгва реално от пещерните хора – само в „Огнената следа на времето”.

Неделя, 4ти септември 2011 г., в 22:00 ч.
Силата на знаниетоЯн Хус в Прага
Начало на сериалавсяка неделя в 22:00 ч.!

В средновековните градове на Европа университетите се развиват като първите институции на учение и знание с колективни юридически права, дадени от принцове, прелати или цивилни сановници. Университетите се съсредоточават върху идеята за академична свобода и като такива, продължават да бъдат бастиони на светската независима обществена мисъл до наши дни. Въпреки всеобщо признатата им стойност, университетите често се приемат за даденост. Днес, когато университетите се приватизират във все по-голяма степен и знанието става все по-насочено към практиката, може би е по-важно от всякога да си припомним дългия път, изминат от тях като институции на свободната мисъл, за да можем да възприемем и запазим ролята им на служители на общия интерес на човечеството като цяло. Но, както показва програмата, от Толкин в Оксфорд през Фройд във Виена до Ян Хус в Прага, силата на университетите се определя от силата на научните познания на мечтателите, които ги населяват.

14ти март 1402 година. Ян Хус влиза за първи път във Витлеемската църква в Прага. Той няма представа, че този ден ще промени целия му живот. Обзема го нервност, когато все по-голям брой хора от града идват в църквата, за да чуят проповедта му. Посланието на непокорния реформатор и националист от амвона е образно и вдъхновяващо. Критиката му е унищожителна – тя е насочена срещу продажбата на индулгенции от богатата църква, затлъстелите й монаси и свещеници, срещу немското господство в Прага и цяла Бохемия. Тълпата реагира с одобрителни възгласи, но след това градът се превръща в лудница. Със своите близо 60 000 жители Прага е един от най-големите централноевропейски градове по това време, навлизаща в първия си златен век. Кралят на Бохемия, който по-късно става немския император Шарл IV, избира Прага за своя столица, а Бохемия – за сърцето на свещената Римска империя. Две години по-късно френският възпитаник и суверен открива пражката Алма Матер. Университета на Шарл, носещ неговото име и до днес, е не само най-старият университет в Централна Европа, но той е приветстван и като първия немски университет – в началото на основаването му повечето преподаватели и студенти са немскоговорящи. Но, това се променя, когато Хус става ректор на университета. Като истински чех, той подтиква Крал Венцел да ограничи несправедливите и силно преувеличени права на немците в университета. Следват бунтове и над две хиляди студенти и професори напускат града, за да основат нов университет в Лайпциг.

Петък, 16ти септември 2011 г., в 22:00 и 23:30 ч.
МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ОЗОНОВИЯ СЛОЙ

Изчерпването на озона е свързано с глобалното затопляне в няколко отношения. Очаква се емисиите на CO2, които пораждат глобалното затопляне, да охладят стратосферата. Това охлаждане, на свой ред, се очаква да доведе до относително повишаване на изчерпването на озона в полярните области и честотата на озоновите дупки. Съществуват два противоположни ефекта. Намаленото количество на озона води до това, че стратосферата поглъща по-малко количество слънчева радиация, което води до охлаждане на стратосферата и затопляне на тропосферата; охладената стратосфера излъчва надолу по-малко количество дълговълнова радиация, като по този начин охлажда тропосферата. Като цяло, преобладава охлаждането. Дългосрочното моделиране на изчерпването на озона, неговото измерване, изследване, създаването на теории и изпитване е отнело десетилетия за документиране, получаване на широк прием и в крайна сметка – превръщане в доминираща парадигма. Няколко теории за унищожаването на озона възникват като хипотези през 80-те години, публикувани са в края на 90-те години, и в момента се доказват. Но по какъв начин превръщането на Китай във водещ световен източник на CO2 емисии допринася за глобалното затопляне и изчерпването на озона? И как може водородът като гориво на бъдещето да допълни и дори да замести въглерода като наш основен източник на енергия? На 16ти септември включете Da Vinci Learning и разширете озоновия си хоризонт до стратосферата и по-нататък.

Съвременна наука – Подемът на Китай
Петък, 16ти септември 2011 г., в 22:00

По-рано се тревожехме, че населението или прекалено големият брой хора ще унищожат околната среда. Сега разбираме, че има нещо още по-лошо – изобилието. Китай е най-голямата страна в света. Повишавайки изобилието си от блага, тя ще надмине САЩ и ще се превърне в най-големия световен замърсител. Скоро Китай може да има най-голямата световна икономика със средна класа от 300 милиона души, всички консуматори, устремени към добър живот, пазаруване, купуване и шофиране в рекордно количество. За мнозина това е мечтаната крайна цел. Но, ако Китай не се очисти, мечтата може да се превърне в екологичен кошмар със замърсена атмосфера, измиращи гори, изчезваща дива природа, наводнена и изсушена от парещата топлина на глобалното затопляне. Китай се намира на кръстопът и решенията, взети сега, ще окажат влияние върху всички хора на планетата. Като най-населената страна в света, бъдещето на Китай ще играе важна роля за определянето на бъдещето на световната околна среда. Може ли този азиатски гигант да се отдръпне от ръба, преди да е станало твърде късно? От разстояние 3000 мили замърсяването от Китай достига градовете по Западното крайбрежие на САЩ като Лос Анжелис и Сан Франциско, градове, които вече са се изтощили да почистват собствения си въздух. Но САЩ и Китай имат и друг общ проблем – страстта към колите в САЩ ги е направила най-големия световен източник на въглероден двуокис, парников газ, който се образува при всеки процес на горене. Много учени са убедени, че въглероден двуокис в атмосферата води до прегряването на земята и до опасни и непредвидими бури. Сега Китай върви по стъпките на Америка. До 2030 година Китай може да се изравни със САЩ по количеството на въглеродни емисии. Ако това се случи, двете страни ще допринесат за глобалното затопляне повече от всички останали държави в света, взети заедно. САЩ са въвели стандарт за високоенергийна употреба. Те са сред най-големите страни-консуматорки в света. Ако останалата част от света започне да подражава на САЩ, световната атмосфера ще пострада жестоко. Китай „изнася” замърсяване на въздуха и въглеродни емисии. Америка „изнася” американски стил на живот. А Китай е един от най-добрите клиенти на Америка.

Водородгоривото на бъдещето
Петък, 16ти септември 2011 г., в 23:30 ч.

През 250-годишната история на консумация на енергия от човечеството всяко столетие е ставало свидетел на поврат в производството на енергия. Далеч назад в 18-ти век сме можели да разчитаме само на възобновяема енергия. 19-ти век е векът на въглерода. 20-ти век произвежда енергия на базата на обогатени или минерални масла, земен газ и деленето на атома. Но, 21-ви век ще трябва да тръгне по друг път. Ние ще трябва да оставим суровините зад гърба си и да разработим нови технологии за преобразуване и прилагане на енергията. Те могат да ни дадат значително по-ефикасни средства за производство и консумация на енергия, разчитайки отново на възобновяемата енергия, и основно на водорода, като т.нар. чиста енергия. Този основен и най-лек елемент във вселената е безкраен източник на слънчева енергия. Може ли водородът да подреди пъзела на световния глад за енергия? Можем ли да се обърнем за вдъхновение към животните за това как разумно да рециклираме енергията, вместо масово да я консумираме? Как можем да използваме експлозивния характер на водорода и химическите реакции на кислорода в своя полза?

Сряда, 21ви септември 2011 г., в 17:30 ч.
Как и защоПланети и пътуване в Космоса
НОВИ ЕПИЗОДИ НА „КАК И ЗАЩО”!

Ракетата включва двигателите си и се откъсва от Земята. Това е началото на невероятно пътешествие за космонавтите. В своите космически кораби те оставят Земята зад гърба си. Когато достигат в открития Космос, те обръщат поглед към планетата, която населяваме. От тяхната височина Земята прилича на огромен мраморен къс, плаващ в Космоса, заобиколен от безименни други планети, които чакат да бъдат изследвани от космонавтите. Тъй като по-голямата част от Земята е покрита с вода, тя има синкав отблясък. Известна е под името „Синята планета”.

Около нас има много други планети. Някои небесни тела са толкова близо до Земята, че можем да ги видим с невъоръжено око, например Луната. С помощта на телескоп можем да видим най-далечните си съседи. Дълго време хората са могли само да наблюдават планетите с помощта на телескопи, те са смятали, че нашата Слънчева система е единствена. Но, освен нея има много други планети и слънчеви системи. Нашата галактика, наречена Млечният път, е само една от многото галактики във вселената.

Планетите са небесни тела, които не излъчват собствена светлина и се въртят около слънцето. Има много слънца, известни като звезди. Тези звезди представляват огнени топки, които излъчват светлина и топлина. Слънчевите лъчи са от особено значение за живота на Земята. Тяхната топлина създава водата и въздушната обвивка, която наричаме атмосфера. Без тази обвивка растенията, животните и хората няма да оцелеят.

Първите ракети са построени в Китай преди повече от 2000 години. Това са фойерверките. Едва през последното столетие учените решават да полетят в Космоса с тях. През 1942-ра г. първата ракета достига Космоса от Германия. Оттогава построените ракети стават все по-големи. Но, колкото са по-големи, толкова по-често се разбиват. Съвременните ракети може да изглеждат напълно различни от фойерверките на древен Китай, но те работят на същия принцип – изтласкването.

През 1961 първият човек полита с ракета в открития Космос. Това е руският космонавт Юрий Гагарин. За първи път човешко същество напуска Земята, възвестявайки ерата на космическите пътешествия и изследвания.

СПЕЦИАЛНО ЗА ВОДАТА!
Петъкнеделя, 30ти септември – 2ри октомври 2011 г., от 20:00 до 22:00 ч.

Водата покрива над 70 процента от повърхността на Земята и съставлява около 70 процента от човешкото тяло. Само 1 процент от водата е питейна. Питейната вода е жизненоважна за всички форми на живот. Водата разтваря, но не може да бъде разтворена. Тя действа като разтворител за голямо разнообразие химични вещества и улеснява промишленото охлаждане и транспорт. Тя може да играе ролята на пречиствател и гориво. Тя играе ключова роля в световната икономика. Около 70 процента от прясната вода се консумира от земеделието. Цивилизацията зависи от нея. Някои изследвания предполагат, че водата има интелект и памет. Между 30ти септември и 2ри октомври включете Da Vinci Learning, за да узнаете как действа водата от снежинките до океаните, от физиката до метафизиката, от биологията до теологията. Водата може да прощава, но не и да забравя.

Петък, 30ти септември 2011 г., в 22:00 ч.
Светът е в капката

От доста време водните капки са един от най-значимите обекти на научни изследвания. Без вода на Земята не би имало живот. Целият живот на Земята е произлязъл от водата. Научните изследвания са показали, че водата и човекът си влияят взаимно, бе да е непременно необходимо да бъдат в пряк контакт. Как техниката на дълбокия космос се интересува от връзката между водата и човека? Как нашето сърце бие в същия ритъм, като водата, капеща от чешмата? Как изкуството се възприема като новия начин за изследване на науката за водата? Водата е огледало на различни честоти. Нейните трептения се предават в множество форми, които забележително напомнят други форми в природата. Като че ли разнообразието на живота е оставило отпечатък върху градивните блокове на съществуването си. Или може би е обратното – като че ли водата е съдържала множество указания за последвалата еволюция. Разбира се, водните форми могат да се обяснят от физиката. И въпреки това универсалното присъствие на водните модели на други места, освен водата, е учудващо и служи като благодатна почва за езотеричност. Електромагнетизмът е записан във водата, така че неговите модели могат да разкрият много за поведението на материята от дълбокия космос. Следвайки тази логика, изглежда, че водата съхранява информация. Но, дали освен това тя се приспособява към околната среда, дори когато не е в пряк контакт с нея? Има ли водата намерения и дори памет? Някои учени твърдят, че всъщност тя притежава и двете.

Събота, 1ви октомври 2011 г., в 21:00 ч.
Строго секретно: Водата

Убедени сме, че я познаваме. Водата – един от четирите елемента, на които се крепи животът ни. Познаваме я в различни форми и състояния, и сме се научили да признаваме полезната й стойност. И въпреки това, познанието ни за водата е доста повърхностно. Търсенето на истинската природа на водата ни отвежда на предния фронт на науката, към факти и загадки, където линията между лъжливите вярвания и откритията е твърде тънка. Специалистите и учените са решени да разгадаят напълно загадката. Японският специалист по природни науки Масару Емото е убеден, че водата има собствена памет и може да съхранява информация. Той твърди, че има сериозни доказателства, че водата може да съхранява информация, и че може да визуализира това с помощта на фотографията. Ако това е вярно, ние сме свидетели на изключително откритие, че водата е жив организъм. А това е само началото на историята за тайните на водата. По-голямата част от Земята е покрита от вода. Нищо чудно, че както метафизиката, така и науката винаги са проявявали интерес към нея. Историята на науката ни учи, че водата се влияе от околната среда, нещата с които влиза в контакт, радиацията и трептенията, които могат да променят някои от характеристиките й. Това е крайно необикновено и мистериозно и предизвиква брожение в науката до ден-днешен. Изследването на вътрешната структура на водата, нейната памет или начинът, по който се влияе от небесата, неизбежно ни изправя пред най-голямата от всички загадки – снежинката. Дали необикновените художествени форми на природата съдържат скрита информация? Дали те не изпращат на Земята съобщения от небето? Всяка година на Земята падат секстилиони снежинки (секстилион – десет на двадесет и първа степен), всяка с уникална форма. В продължение на векове учените и философите са ги намирали за вълнуващи. Частиците и формите зависят от пътя на снежинките при падането им към Земята. Всеки кристал има свой собствен път. Затова никои два кристала не са еднакви. Също като хората. Дали тези кристали не се опитват да ни изпратят някакво съобщение? Дали това е научна фантастика или реалност?

Неделя, 2ри октомври 2011 г., в 21:00 ч.
Властта на дъгата

В тъмната необятност на Космоса Синята планета свети като скъпоценен камък. Червеното утро е блестящият предвестник на светлината, която огрява деня ни. Само на Земята слънчевите лъчи показват истинските си цветове, благодарение на това, че разнообразието на електромагнитната радиация ни дава възможност да виждаме богата гама от цветове. За да се случи това, природата трябва да направи оптичен трик. Слънцето проявява силата си в друго природно събитие. В небето се появява мъглива сивота, докато миниатюрните капчици вода се събират в големи облаци. Скоро Слънцето засиява отново. Слънчевите лъчи се пречупват във водните капки, разпръсквайки се с различна дължина на вълната. Късовълновият поток от светлина е син. Дълговълновото излъчване е червено. Средата на спектъра е зелена. Когато Слънцето се появи над хоризонта, то не само оцветява небето оранжево, но го кара да блести в различни цветове. Това е силата на дъгата.

Животинският свят се характеризира с подобно богатство на цветове. Пигментацията е не само в зависимост от цвета, но и от функцията. Хамелеоните, например, са превърнали това в изкуство. Гневът, доволството или похотта имат различен цвят, отговарящ на съответното настроение. Някои цветове съдържат информация, предназначена за определени видове. Жълтото е цвят, регистриран от пчелите, аналогично, червеното се регистрира от пойните птици. За биковете също се твърди, че регистрират червеното, но всъщност парчето плат, развявано от тореадора, може със същия успех да бъде сиво. Всъщност, именно биковете не възприемат червения цвят. При борба с бикове те се дразнят преди всичко от движението и от болезненото убождане на камата в гърба им.

Цветовете могат да ни изненадат дори в големите дълбочини. На дълбочина 15 метра можем да видим как морето поглъща цветовете, правейки подводния свят да изглежда сиво-синкав. Необходима е блестяща насочена светлина, за да изпъкне голямото разнообразие от цветове на тази дълбочина, чието предназначение си остава загадка.

Ние знаем със сигурност, че цветовете играят важна роля в живота ни. Те ни успокояват, смущават, изразяват радост или гняв. Дори тялото ни реагира на цветовете. То се охлажда в близост до синьото, докато оранжево-червеното повишава температурата. В продължение на хилядолетия човекът е използвал цветовете, за да украсява тялото си и се е отнасял към тях с респект. Местните американци са запазили художествения език на формите и цветовете, за да изразят уважението си към природата. Алегориите на земните цветове изобразяват срещите с митологични същества, като човекът-бизон и богинята на дъгата. Слънцето заема специално място в културата на местните американци като източник на всички цветове, източник на живота. Но, силата на дъгата бавно изчезва в черните дупки на Космоса.

Коментари (0)

Публикувано в на 28 август 2011 г.