Управляват човешките гени като с дистанционно с онлайн видео и снимки

Управляват човешките гени като с дистанционно

Oчаквайте през август по Da Vinci Learning

Разходки във времетоОткриватели
Понеделник, 6ти август 2012, от 18:00 ч.

Ерата на откритията промени девствения пейзаж. Моретата станаха достъпни за всички, светът бе обзет от приключенски дух, откритията чукаха на вратата… и Сам нямаше търпение да участва в тях! Да изпомпва вода от лодката, да поставя и вдига платната, да пере и да кърпи, да прави бъчви, а нощем да спи редом с 40 смърдящи моряци. Защото в далечния 15 век моряшкият занаят не е никак лек. След като прекарва достатъчно време в открито море, Сам се пита дали изследването на сушата няма да бъде по-лесно.

И така, през 1803 година той подписва договор за участие в експедицията на Люис и Кларк, която има за цел да открие воден път към Тихия океан. Спане на открито, връщане към природата – това е вече друго нещо! Като изключим борбата с мечките, планинските лъвове и индианските племена, говорещи на неразбираем език. Но с помощта на Сакаявея – млада индианка от племето на шошоните, героите се справят с индианските обичаи и трудния терен. В крайна сметка, най-голямото постижение на рискованата експедиция е, че американците от Севера опознават останалата част от страната, а Люис и Кларк попадат в дългия списък на изследователите, направили страхотни открития.

Животът се подписва – След разчитането на генома
Петък, 17ти август 2012, от 22:00 ч.

През 1995 година се взема решение да бъде разгадан пълния човешки геном с всичките му 3 милиарда букви, с точност 99.99%. Това е биологична задача от индустриален мащаб, чието решаване става възможно благодарение на пълната автоматизация на процеса, започвайки с отглеждането на ДНК в бактерии, последвано от машинно разчитане на генетичната последователност (секвенция).

Центърът „Санже“, носещ името на Фред Санже – два пъти носител на Нобелова награда, чийто метод за изграждане на ДНК последователности (секвениране на ДНК) се използва в цял свят, генерира по половин милион ДНК букви всеки ден. Последователността се изобразява на дисплей и се включва в публичната база данни. Пълната последователност е публикувана през 2001 година – 3 години преди предвидения срок. Има и частни проекти за секвениране на ДНК, чиято цел е да използват последователността за промишлени цели, за разлика от публичния проект, чиято цел е да направи пълната последователност достъпна за всички. Но, точно когато последователността бива публикувана, става ясно, че не всичко е така, както се е очаквало. Някои от гените ни като че ли са се изпарили.

Оказва се, че работата на Вашия геном ни най-малко не приключва с Вашето създаване. Когато изпитвате страх или глад, когато трябва да смелите храната си или когато Ви се плаче, гените, отговарящи на необходимите за това хормони или ензими, се активират или деактивират при необходимост. Ако успеем да разберем механизма за активиране на хормоните, ще получим ключ към разбирането за това, което се случва в тялото и в ума ни. Целта на учените е да открият система, която да им даде възможност да активират и деактивират даден ген, подобно на механизма на дистанционното управление.

Лекциите на Марк СтийлТомас Пейн
Понеделник, 20ти август 2012, от 21:30 ч.

Пейн пристига в Америка от Англия в началото на борбата на страната за отхвърляне на английското владичество. Той представя творбите си на един издател, който му предлага да работи като автор на статии за едно политическо списание. Пейн изпитва огромно възмущение към несправедливостите, на които е станал свидетел, и описва блестящо тези свои чувства. Една от статиите му, например, е насочена към християните, които защитават робството. Скоро след като започва работа, се провежда битката при Лексингтън, при която английските войници стрелят по тълпа американци, събрали се да протестират срещу новите данъци, при което са убити 8 души. Пейн написва памфлет, в който поставя въпроса за независимост от Англия. В него той се обявява против монархията, в подкрепа на демократична република с ежегодно избираемо правителство. Но, хората са удивени не само от радикализма на памфлета, а и от неговия стил. Досега никой не е писал по политически въпроси за обикновените хора. Политическите творби винаги са представлявали обемисти и скъпи томове, изпъстрени с латински и гръцки цитати. По-късно Томас Джеферсън ще напише „Декларация на независимостта“ именно под въздействието на Пейн. По време на Войната за независимост Пейн продължава да пише въодушевяващи статии. Джордж Вашингтон го награждава за работата му, като го назначава на поста Секретар по външната политика.

Но, между Пейн и другите лидери съществува напрежение. През 1780 година Пейн изготвя план за облагане на богатите с данъци с цел финансиране на армията. Има, обаче, и нещо друго. За Пейн, Войната за независимост е борба за високите идеали на демокрацията, докато целта на много американски лидери е да запазят своето положение и статуквото. Радикализмът на Пейн става неудобен. Пейн има и други противоречия със своите колеги. Той подкрепя премахването на робството, докато Вашингтон притежава роби. Той се сприятелява с водача на индианците ирокези, докато за Вашингтон индианците са “хищни зверове”.

Марк Стийл се отнася към Томас Пейн като към останалите гении – с горчива ирония. Той навлиза в пикантните подробности от личния живот на Пейн – от семейството му на квакери, прехранващи се с изработка на корсети, през бягството му от дома на 18-годишна възраст, за да стане пират, от идеолог на американската независимост до незавидното му представяне във войната за постигането й, от поканата на Джордж Вашингтон да живее в провинциалната му резиденция до посрещането на същия в дома си на вечеря с хляб и сирене, от назначението и уволнението му като Секретар по външната политика на САЩ заради политическите му убеждения до връщането му в Англия, където е обсебен от идеята за построяване на железен мост и опитите му да изобрети свещ, която не излъчва пушек, от борбата му срещу монархията като система на управление до заплахата да бъде екзекутиран за това и бягството му в революционна Франция от 18ти век, където става член на френския парламент, без да знае думичка френски, от дейността му на яростен защитник на революцията до осъждането му на смърт на гилотината от революционерите, от щателното изучаване на Библията с цел да докаже къде тя се разминава с писанията му, до края на живота му, забравен от всички, отхвърлен от обществото като атеист.

Град клетка – Живот в града
Четвъртък, 23ти август 2012, от 22:00 ч.

Макар и да ни се струва, че между функциониращия град и живата клетка има огромна разлика, всички дейности, които са обичайни за града, имат свой аналог в клетката. Външната граница, централите за производство на енергия, фабриките, заводите за рециклиране и транспортните мрежи са структури и дейности, които се срещат и в клетката. Животът с клетъчна организация е толкова успешен, че процъфтява дори при крайно неблагоприятни условия, също както животът в градовете от Арктическия кръг до Сахарската пустиня оцелява в наглед невъзможни условия. Както в града има сгради и места, обособени за извършване на различни дейности, така и в клетката има различни специализирани области. Както в града е невъзможно да съществуват ресторант и пречиствателна станция в една и съща сграда, така и в клетката различните функции се осъществяват от различни сектори, които съжителстват безпроблемно, обединени от общата външна мембрана.

Плазмената мембрана се състои от молекули, наречени липиди. Тези липиди са долепени плътно един до друг, образувайки тънко, гъвкаво, но здраво покритие. Някои материали не трябва да се допускат да преминат през мембраната. Нали не бихте искали неприятните вируси, токсини или чужди молекули да проникнат в клетката? Важно е, обаче, горивото, суровините и някои молекули да бъдат допуснати да влязат през мембраната, а отпадъчните продукти и някои произведени материали да могат да излязат през нея. Липидните мембрани образуват различни сектори в клетката, един от най-важните от които е ядрото. Във вътрешността на ядрото молекулата на ДНК прилича на огърлица, състояща се от два усукани наниза, които съдържат информацията, представляваща генетичния код. Както населението в града се придвижва по шосета и ж.п. линии, така и в клетката съществува сложна система от динамични пътища, наречена цитоскелет.

Имало едно времеПътешественици Магелан и Дел Кано
Вторник, 28ми август 2012, от 19:30 ч.

1518 година. Архиепископ Фонсека – човекът, победил Колумб, представя на младия крал Карл V двама мъже: Фалейро – астроном и картограф, който познава западния път към Индиите, и Магелан – испански благородник и опитен навигатор, който е определен за ръководител на експедицията. Залогът е Пътят на подправките. Скоро, първоначално скептичният млад крал одобрява експедицията с маршрут през проток в Южна Америка. 1519 година. След като флотилията му, състояща се от пет кораба, е подложена на сериозен ремонт и заредена с провизии, Магелан решава тя да го следва непрекъснато. Това се прави с цел да се гарантира дисциплината на испанския екипаж. Магела е португалец, а Португалия и Испания са съперници в борбата за Пътя на подправките. 1520 година. Краят на март е, което съвпада с началото на зимата в южното полукълбо. Магелан остава да презимува в естественото пристанище Сан Хулиан в Патагония. Неверните и непокорни испански капитани не одобряват плана и вдигат бунт. Хитрият Магелан успява да подчини трите бунтовни кораба. Магелан отплава на юг. С малко късмет и добро познаване на морето неговата флотилия се справя успешно със свирепа буря, откривайки проход, който я отвежда в Тихи океан – име, дадено му от Магелан.

1521 година. След повече от сто дни в открито море, с изчерпани запаси и шепа оцелели (останалите членове на екипажа са починали от скорбут или изтощение) Магелан успява да прекоси Тихи океан и след като преминава покрай Маркизките острови и Таити, достига остров Гуам, за да продължи към Филипините, където се сприятелява с местните жители, но загива в битка с вражеско племе, защитавайки приятелите си. 1522 година. От петте кораба, отплавали към прочутите с подправките си Молукски острови само два достигат целта си и само един се завръща в Испания невредим, преминавайки обратно по същия път, който днес е известен като Магеланския проток. От 240 души под командата на Магелан оцеляват едва 18.

„Имало едно време“ е рисуван сериал, който представлява интерес както за по-възрастните, така и за по-младите зрители. С помощта на рисуваните герои и главния разказвач Маестро се разглеждат различни теми, като тази за човешкото тяло и неговите функции, историята на човека, откривателите и изследователите, и всичко това по един едновременно забавен и образователен начин.

Коментари (0)

Публикувано в на 23 юли 2012 г.