Свирка или спирка? Американци са „Изгубени в България“!

Изгубени в България

Двaма чужденци (на снимката), незапознати с българския бит, но любопитни да го опознаят; слабо говорещи български, но решени да го учат; чужди на българските традиции, но достатъчно авантюристични, за да опитат всичко; и най-важното – позитивни и добронамерени, каквито обикновено са чужденците в България. Вродения позитивизъм на  американците среща вроденото гостоприемство на българите.

Във всеки епизод те посещават различно (красиво!) място в България, и се запознават с културна особеност, обичай, традиция, легенда или просто традиционни умения на местните.

Но това е само основната “мисия” на героите. За изпълнението й те се сблъскват с много ситуации, които за тях са препятствие, но за обикновените българи са ежедневие. Например да вземат влака до Пловдив, оттам да намерят автогарата и да се качат на автобуса за Смолян, да слязат на разклона за с.Забърдо и да се доберат пеш до селото, където ще ги посрещне местният фолклорен състав, който е съчинил родопска песен за президента Барак Обама.

Задачата им е да разучат тази песен и да я изпълнят заедно със самодейците, НО с малка корекция – куплетите се пеят от американците на български, а припевите – от самодейците, но на английски, на който те трябва да ги научат.

Случките във влака, в автобуса, срещата със случайните обикновени българи, недоразуменията от езиков и всякакъв друг характер (напр. да объркат думата “спирка” със “свирка”), объркванията и комичните ситуации, в които героите попадат, се смесват с впечатленията от природата, приятелските жестове и културните различия.

Всичко това обаче представлява само една от сюжетните линии във всеки от епизодите. Защото с пристигането си на даденото място, американците са настанени в предварително проучена и избрана от екипа местна къща и са задължени да споделят ежедневието и бита на домакините си.

Така например ранното ставане “по първи петли”, извеждането на добитъка, приготвянето на традиционна закуска, храненето на кокошките, доенето на кравата, събиране на остатъците от вечерята, за да се нахрани прасето и прочие домашни задължения от селския бит – това са само малка част от необичайните ситуации, в които двамата американци ще попадат.

Съвсем естествено ще бъде да варят лютеница или ракия, да пълнят буркани със зимнина или да подквасват кисело мляко, да скубят кокошка или да точат баница, дори да отидат на гости у комшиите без предизвестие… Всичко това е ако не обичайно, то поне познато на всички българи, но безкрайно чуждо на нашите герои.

Задачите се изпълняват с ентусиазъм и желание, придружени от неумение, което прави резултатите още по-комични. И всичко това се показва веднъж ситуационно, т.е. със самата случка и втори път – в коментарите към нея, направени от всеки от участниците. Сблъсъкът на култури, дори на мироглед ще произведе не по-малко забавни случки, от езиковите неразбории. Същевременно има и по-дълбок смисъл – зрителят ще види себе си през очите на другите. Може да се посмее, може и да се замисли.

Ще видим собствената си страна, нравите и обичаите си, по начина, по който непредубеденият чужденец гледа на тях – с изумление и възхищение на природните дадености, с интерес и любопитство на традициите и обичаите, с доверие към хората.

Може би нещата, които за нас са грозни, за чужденците да са интересни и екзотични? Целта на екипа е да покаже, че собственият ни негативизъм и вродено черногледство всъщност ни пречат да се видим в истинската си светлина. Не случайно „Изгубени в България” иска да се насочи към дълбоката провинция, за да потърси корените на добродетелите, изгубени – както корените – в градската среда. А показването на полузабравените, но автентични български традиции придава на проекта и определен патриотичен привкус.

Но нека дебело да подчертаем – това не означава, че предаването  прави етнографско или научно-популярно предаване. Всичко изброено е просто повод за сблъсък на ценностни системи и културни различия, но преди всичко на личности и на характери. Всеки от участниците е мотивиран да даде най-доброто от себе си, но не е в състояние да избяга от собствената си същност. Точно тези различия в характерите и светогледа създават драматургията на отделните епизоди и на цикъла като цяло, така че общото впечатление е по-скоро на сериал с познати герои, попадащи в различни ситуации във всяка следваща серия.

За да изпълни тази амбициозна задача, която от „Изгубени в България” сами са си поставили, ангажираха американски продуцент, работил в новините и сутрешната програма на АBC и млад и напорист режисьор, чийто самостоятелен филм и визуалните й импресии за България особено впечатлили продуцентите.

Те участваха в целия подготвителен и снимачен цикъл, работейки паралелно с българския екип, като общата цел е със своя опит и гледна точка да помогнат това да бъде един наистина международен проект – първият по рода си в България.

Американците:

Кори Олсън – участник в “Изгубени в България”. Той е на 26 години от Далас, Тексас. Получава бакалавърската си степен по музика в един от най-старите и уважавани колежи на запад от Мисисипи – Centenary College of Louisiana. Бил е музикален директор на North Highlands United Methodist Church в Шрифпорт, Луизиана.

Анна О’Нийл – участник в “Изгубени в България”. Тя е на 24 години от Мериленд. Завършва Американския университет във Вашингтон със степен бакалавър по международни отношения и комуникации. Владее добре испански и български език.

Кей Ханахан – режисьор, 27-годишна, от Минесота. Получава бакалавърската си степен по изкуства в Concordia University в Монреал, Канада. Работи като доброволка в Еквадор, Гватемала и България. Владее перфектно испански език. Интересува се от антропология, политика и изкуства. Автор на един самостоятелен филм и множество визуални импресии за живота в България.

Джен Тинг Хонг – продуцент, на 26 години, от Ню Йорк. Завършва университета Джорждтаун във Вашингтон със степен бакалавър по международни отношения и разрешаване на конфликти. Започва кариерата си в ABC като кореспондент от Белия дом за “Добро утро, Америка”. Работи като асистент на продуцента на нюйоркския отдел Law and Justice и се занимава с разследваща журналистика. Като продуцент в ABC News в Ню Йорк работи с имена като Чарлз Гибсън и Лиса Старк. Повече от година и половина е продуцент на World News Tonight в ABC News в Ню Йорк.

С 6 камери са заснети общо 340 часа суров материал, от който трябва да се отсеят 11 епизода. Героите са изминали общо 19 000 километра и са се возили с влак, лада, трактор и кон. Също така не са пропуснали да се запознаят и с Бойко Борисов.

Видео от предаването:

Коментари (0)

Публикувано в на 1 септември 2011 г.