Оркестърът на БНР свири премиерно „Раят и Пери“ с топ солисти

Премиера за границите на България!

Не пропускайте  първото българско изпълнение на ораторията „Раят и Пери” от Роберт Шуман – 22 октомври в 19.00 часа в зала „България”.

Хорът и оркестърът на Българското национално радио под палката на  Емил Табаков заедно с великолепния солистичен състав Дарина Такова, Анжело Симос, Милена Георгиева, Валентина Куцарова, Венцеслав Анастасов, Георги Султанов и Петър Бучков с удоволствие ще ви въведат в един непознат, красив свят.

Раят и Пери е  шедьовър за избрани! На 22 октомври!

Билети на касата на  „Кантус фирмус” в зала „България” и  по интернет –на www.Ticketsbg.com !

За „Раят и Пери”:

„Човек трябва само да си представи какви  обстоятелства трябва да се обединят, за да се прояви красотата в цялото си достойнство и слава! За това ние изискваме първо: голямо и дълбоко намерение, идеализация на произведението на изкуството, след това: ентусиазъм в представянето. 3. Виртуозност на изпълнението, хармонично взаимодействие от душа. 4. Вътрешно желание и нужда на даряващия и дарения, най-благоприятно настроение (от двете страни на слушателя и на изпълнителя). 5. Щастлива констелация на обстоятелствата във времето, както и специален момент в пространствените и други странични условия. 6. Водене и споделяне на  впечатлението, на чувствата, мненията – отражение на радостта от изкуството в очите на друг…”

Ето за какво копнее мечтателят Евзебий! Един от „Братството на Давид” – идеалното общество от съмишленици,  към което немският композитор Роберт Шуман (1810-1856) приобщава виртуални персонажи (като ироничния Флорестан и мъдреца маестро Раро – заедно с Евзебий те изявяват възгледите на самия Шуман) и реални личности от своето време – духовни спътници в бунта срещу „филистерите” в изкуството. Както мнозина от творците на Романтизма и той притежава жарко перо, страстен темперамент и непоклатими ценности. Втъкава ги в музиката си и в статиите си за музика – на 24 години основава Neue Zeitschrift für Musik ( „Ново списание за музика”), което от 1834 г. до днес е ориентир в немската и европейска музикална култура.

Новаторските идеи на композитора визират дълбокото родство на поезията, философията и музиката (неговите клавирни и вокални цикли – „Пеперуди” „Карнавал”, „Танци на Давидсбюндлерите”, „Крайслериана”, „Фантастични пиеси”, „Симфонични етюди”, „Горски сцени”, „Любовта на поета” и „Любовта и животът на жената” са прелестни  „новели”). Четирите симфонии и концертите (за пиано, за виолончело и за цигулка) очертават нова посока и в развитието на симфоничния изказ…

През 1842 г. Шуман пише: „За бъдеще се надявам да постигна нещо повече. Много в изминалия път ме радва, но то е нищо в сравнение с перспективите, които светлеят в други щастливи минути. Знаете ли моята утринна и вечерна молитва на художник? Нейното име е – немска опера. Там трябва да се действа. Но и симфонията не бива да се забравя…” (писмо до Карл Космали, 1 септември 1842 г.) В десетилетието между премиерите на Първата симфония на композитора – „Пролетна” (1841)  и единствената му опера „Геновева” (1850)  се появяват няколко вокално-инструментални творби, свързани с идеалите му за „истинска изразителност”, за „съответствие на музиката и словото”, за „дълбочина и простота”. Това са „Раят и Пери”, „Сцени из „Фауст”, „Манфред”, „Реквием за Миньон” … Дали кантатно-ораториалният жанр е бил по-близо до неговите въжделения или е  надеждното избавление  от компромисите в угода на слушателя, заложени в тогавашната оперна практика? А може би  изразява търсенето на нов синтез между драмата, епоса и лириката? „Раят и Пери” е точният отговор: „В момента съм обхванат от голяма работа, най-голямата, която някога съм започвал. Това не е опера, струва ми се, едва ли не е нов жанр за концертната зала и искам да вложа цялото си усилие в него …” (писмо на Шуман до Карл Космали, 5 май 1843 г.).

И още две епистоларни откровения: „На Възнесение завърших най-крупния опус от всички, написани от мен. Това е оратория, но не за молитвена зала, а за весели хора („für  heitеre Menschen”). Когато я пишех, някакъв глас от време на време ми нашепваше: „Това, което правиш, не е съвсем безполезно” (писмо до Едуард Крюгер, 3 юни 1843 г.).

„Със сърце, изпълнено с благодарност към небето, което по време на работата  постоянно поддържаше силите у мен, поставих Fine в края на партитурата. Това е голям труд – да напишеш такова произведение, след което истински започваш да разбираш, какво означава да създаваш огромни творби, както е умеел, например, да прави Моцарт – осем опери за кратък срок! Сюжетът на „Пери” е от поемата на Томас Мур „Лалла Рук” ( Thomas Moore – Lalla Rookh”) и сякаш е създадена за музика. Идеята на цялото произведение е толкова поетична, толкова чиста, че съвършено ме възхити…Надявам се да го изпълня в бъдещата зима на собствен концерт, а може би и сам да го издирижирам…” (писмо до Йоханес Ферхюлст, 19 юни 1843 г.).

Предложението за сюжета е на приятеля от ученичеството Емил Флехсиг – учител и пастор в Цвикау, преводач на текста от английски на немски език. Двамата с композитора съставят либретото на „Раят и Пери” по споменатото творение на ирландския поет Томас Мур. Заедно с  неговите сборници „Ирландски мелодии”(1808-1834), ориенталският роман „Лалла Рук”  (публикуван през 1817 г.) разнася известността на Мур в цяла Европа. Дванайсетгодишният Шуман чете този нашумял роман, към който се връща през 1841 г., търсейки подходящ  театрален сюжет. Четирите части на „Лалла Рук” представят четири истории в проза и стихове, които разказва на принцесата поетът Фераморз по време на тяхното пътуване от Делхи до Кашмир. Там Лалла Рук ще се омъжи за краля на Бухария.  Чудните приказки на разказвача, красотата и чарът му омайват девойката и тя се влюбва в него. Всичко завършва щастливо – оказва се, че поетът е нейният бъдещ жених, който е решил под друга самоличност да опознае принцесата по-отблизо…

Историята за „Раят и Пери” е изложена във втората част на романа. Прекрасната и лекокрила Пери (създание на Светлината в ранно персийската митология) трябва да раздели печалната участ на всички паднали духове, изгонени от Рая.  Според една от версиите – вината е в „нечистия” й произход от любовта между ангел и  човек, според друга – заради греховната й обич към земен мъж. Нищо не може да спре копнежа на Пери по благоуханната красота и съвършена хармония на Рая. Нито Луната, нито Земята, нито Слънцето и звездите… Тя ридае пред портите на Източника на живота, но по Божията милост Ангел  възвестява радостна надежда: „Грехът на Пери ще бъде опростен, когато донесе най-скъпия дар на небето!”. Но колко трудно е да се изпълни  заръката на Ангела! Дългият път в търсенето на истината, дългият път  на пречистването  я отвеждат първо в Индия. Там в битката вилнее Смъртта! Срещу тиранинът Газна се възправя единствен воин. Последната му стрела, уви, не убива могъщият предводител на нашествениците. Доблестният младеж трябва или да преклони глава в разкаяние, или да умре. Пред робството избира свободата на духа! Пери взима своя дар за Небесата – последната капка кръв от сърцето на героя. Но портите на Рая остават затворени…  Малка е святостта на този дар! И низвергнатото създание се отправя към Египет. Земята на великолепието е обгърната в зловеща тишина, в отровния полъх на чумата. Един младеж умира сам, невидян и неоплакан от своите близки.  Там някъде, в царските покои, е неговата любима, с която са се врекли във вечна вярност…Кой тихо се промъква в последния му земен миг? – Това е тя, която донася светлината на утехата и любовта. Последната целувка е и нейното сбогуване с живота. Диханието на влюбените е дарът на Пери, но райските порти остават заключени… За да открехне дверите на Светлината е нужен свещен дар! И Пери  отново поема  странстването си надлъж и на шир. В Сирийската страна на розите тя вижда  едно дете, улисано в игра, а до него уморен мъж, подивял от зверски грехове.  Когато хилядите минарета на Сирия възвестяват вечернята,  детето зашептява думите на молитвата с невинността на ангелския си гласец. О, разкаяние, ти пронизваш сърцето на  жадния за изкупление! Сълзите на падналия смиряват душата, която се възнася с Божественото опрощение. Ето го най-върховния дар, него принася Пери пред трона на Създателя! И райските двери се отварят за вечно блаженство!

Носталгията по Рая, както казва Мирча Елиаде, е непресъхващото копнение да надраснем човешката си съдба и да възвърнем божествената си същност. Тази притча (по Мур) събира Изтока и Запада в изконните истини. Композиторът Шуман не се и опитва в музиката си да бъде  ориенталски „натурален”, както предпоставя романа „Лалла Рук” .  Творението му –  в три части  (съответно  9, 8 и 9 номера във всяка част)  се излива без прекъсване. Нещо повече – развръзката на всяка история се случва в следващата част. Жанрово „Раят и Пери”  е нещо като semi- (полу-) оратория, semi-опера, дори напомня в структурата си и semi-пасион. Функцията на разказвача (Testo) – соло тенор – според логичния развой в текста се прехвърля в други солисти (сопран и мецосопран), в ансамбли и в хор. Персонификацията на героите можем да проследим в арии и ариози (Пери, Ангела, султан Махмуд-Газна, влюбените Младеж и Девица, каещият се грешник…). Във функцията на хоровете – на индийците и на завоевателите, на ангелите, на гениите на Нил, на праведниците –  се вмъква и коментар на събитията. Оркестърът майсторски се вплита в драматургията и има не малка роля в  изграждането на фини емоционални състояния или драматични ефекти. Но над всичко това властва изключителната вокална изразителност – и в речитативите, и в солистичните партии, и в разгърнатите сцени. „Обстоятелства”, които Шуман съвършено обединява, за да  „прояви красотата в цялото й достойнство и слава!”

Премиерата на „Раят и Пери” е на 4 декември 1843 г. в Лайпциг с оркестъра на Гевандхауз и хора на Певческата академия (с участието и на певци от Томанер хор) под палката на Шуман (този концерт е и неговият дебют като диригент!). Сред солистите са две дами от „Давидовото братство” – Ливия Фреге (Пери) и Хенриета Бюнау-Грабау (Ангела). Клара Вик, съпругата на Шуман (известна пианистка, нейно дело е  клавирното извлечение на партитурата), е изпълнена с възторг: „Музиката е божествена, също и текстът, какво богатство от чувство и поезия!”. На нея дължим и ценно свидетелство за първото и второто изпълнение на творбата: „Колко щастлива бях тази вечер – не може да се опише с думи. Аплодисментите бяха големи, но при второто изпълнение, което се състоя на 11 декември, те излъчваха ентусиазъм. Още с появяването си Роберт беше посрещнат с ръкопляскания, а на диригентския пулт намери красив лавров венец, което донякъде го смути, а трябваше да го зарадва. Най-хубаво пя Ливия Фреге, която изпълни партията на Пери, а след една ария на девойката, публиката не можа да се сдържи и я обсипа с най-шумни аплодисменти. Ако някога съм си пожелавала да имам хубав глас, то беше тъкмо сега! Какво ли не бих дала, за да можех да пея Пери!”. Сред приветливите рецензии на критиците откриваме и по-сдържани слова, и дори забележки като тези на Лудвиг Релщаб, който намира твърде малко речитативи в творбата и прекалено голяма слятост между отделните епизоди… Притежаваме и самооценката на композитора, записана в дневника на семейство Шуман: „Като се изключат някои оратории на Льове, повечето от които обаче имат известен дидактичен привкус, не познавам в музиката нещо подобно на „Пери”. Не обичам да пиша и говоря за собствените си работи, желанието ми е те да въздействат хубаво на света и да ми осигурят мил спомен у моите деца…”.

Янина Богданова

За солистичния състав:

Дарина Такова, сопран

Родена е в град София. Завършила е НМУ „Л. Пипков” и НМА „Проф.П. Владигеров” в класа на проф. Мила Дюлгерова.
Своят дебют, Дарина Такова прави през 1991 на сцената на Националната опера и балет, в операта “Лучия ди Ламермур” от Гаетано Доницети. Година по-късно печели Първа награда на Международния конкурс за млади оперни певци в София. Певицата гастролира на сцените на световни театри като Римската опера, Миланската скала, Арена ди Верона, Метрополитън, Дойче опер – Берлин, Ковънт гардън, Парижката опера, оперите в Хамбург, Лос Анжелис, Ванкувър, Женева, Лозана, Лион, Мадрид, Барселона, Билбао, Тревизо, Парма, Торино.
Пее под диригентството на Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Зубин Мета, Бруно Бартолети, Рене Якобс и др.

Солистка е на престижни оркестри като Концертгебау Амстердам, Мюнхенската филхармония, оркестрите на Тоскана и Академия „Санта Чечилия” в Рим. Изнася концерти в Карнеги хол в Ню Йорк. Сред най-успешните й роли са Шамаханската царица в оп. „Златното петле” на Римски-Корсаков и Джилда в оп. „Риголето” на Верди, главните партии от оперите „Луиза Милер” и „Травиата” на Верди, „Семирамида” на Росини, Анна Болейн от едноименната опера на Доницети, Дона Елвира в „Дон Жуан” от Моцарт. През последните сезони дебютира в Метрополитен опера Ню Йорк с Маргарита от „Фауст” на Гуно, Мими от „Бохеми” на. Пучини с Филаделфийската филхармония и Елизабет от „Роберто Деверьо” на Доницети в Триест.

Анжело Симос, тенор

Роден е през 1963 в Атина. Завършва Консерваторията „П. Синдесмос”. Специализира по-нататък при световноизвестните певци и педагози Илеана Котрубаш, К. Паскалис и Ариго Пола.
От 1992 е солист на Гръцката национална опера, където изпълнява главните тенорови роли от нейния репертоар. Международните му изяви са свързани с водещи оперни театри и концертни зали: Театро Комунале – Павия, Карнеги хол – Ню Йорк, Софийската опера, Дойче опер на Рейн, Операта във Франкфурт, където си партнира с Мария Гулегина, Анна Томова-Синтова, Агнес Балтса. Работил е със световноизвестните режисьори К. Лой, Д. Хилсдорф, Джанкарло дел Монако. В репертоарът му присъстват главните тенорови персонажи от оперите: „Бал с маски”, „Ернани”, „Риголето”, „Симоне Боканегра”, „Трубадур”, „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, „Палячо”, „Хофманови разкази”, „Норма” от Винченцо Белини, „Саломе”, „Ариадна от Наксос”от Рихард Щраус  „Андре Шение” и „Федора” от Умберто Джордано, „Фиделио” от Лудвиг ван Бетовен, „Мефистофел” от Ариго Бойто, „Тоска”, „Бохеми”, „Турандот” от Джакомо Пучини и др.

Милена Георгиева, сопран
Родена е в София. Завършва с отличие НМА „П. Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Райна Михайлова. Усъвършенства вокалната си  интерпретация c Ирина Щиглич. В периода 1997–2005 учи в Университета  за музикални и сценични изкуства, Виена, където се дипломира при Клаудия  Виска и Чарлз Спенсър. Участва в майсторски класове на Райна Кабаиванска  (Сиена), Филип Лангридж (Екс-ан-Прованс) и Едит Винс (Виена). Дебютира  на оперна сцена, в ролята на Майлс от  „Въртенето на винта” на Бритън.

Нa оперния фестивал в Екс-ан-Прованс (2002), тя се представя в ролята на  Титания от „Сън в лятна нощ” (спектакъл с оперни арии от Моцарт върху  сюжета на едноименната пиеса на Шекспир). Със същата продукция по-късно гастролира в Мадрид, Париж, Мюнхен и др. На сцените на „Концертхаус”,  „Нова опера Виена”, Театър „Акцент”, Театър „Шьонбрун” във Виена , както и на фестивала „Лорелай Класик” в Германия, певицата изпълнява партиите на  Мисис Форд от оп.„Фалстаф” на Салиери, Папагена от „Вълшебната флейта” на Моцарт, Емилия от оп. „Флавио” на Хендел, Марцелина от оп.„Фиделио” на  Бетовен, Лисичката от „Хитрата лисичка” на Яначек.
Важно място в репертоара й заемат бароковата и ораториалната музика. В Cité de la musique, Париж , с италианския бароков оркестър Cappella dei Turchini и  диригент Антонио Флорио, тя пее ролята на Осмида от оп. „Изоставената Дидоне”  на Пичини. Изпълнява също и сопрановите партии в „Реквием” от Моцарт,  в меси от Шуберт, Дворжак, Брукнер, в  „Кармина Бурана” на Орф и др.

Активно работи с френската пианистка Жоел Буфа, с която изнасят песенни рецитали. Репертоарът им включва композитори от 18-ти до 21-и век.
Милена Георгиева е носителка на 4-та награда на Международния песенен  конкурс  за женски гласове във Вупертал, Германия, и на специална награда от 56-тия   Международен конкурс “As. Li. Co.” в Комо, Италия, където е избрана за ролята  на Сузана в оп.„Сватбата на Фигаро”. Реализирала е записи за БНР със СО на БНР под диригенството на Ералдо Салмиери, както и за Баварската телевизия с Берлинския  оркестър „Бабелсберг”. Изнасяла е концерти със Софийска Филхармония и СО на БНР.

Валентина Куцарова, мецосопран

Валентина Куцарова е родена във Варна. Завършва оперно пеене в НМА „Проф. П. Владигеров”. След дипломирането си, за една година е солист в оперния театър в Плевен. Там изпълнява партията на Сузуки от оп. „Мадам Бътерфлай” на Пучини и партията на Фенена от оп. „Набуко” на Верди. През 1992 става член на международното оперно студио в Цюрих. На оперната сцена в Цюрих изпълнява партията на Графиня ди Чепрано от оп. „Риголето”, Тебалдо от оп. „Дон Карлос” на Верди и Лукреция от оп. „Похищението на Лукреция” на Бритън. По-късно става член на оперните театри в Линц и Сен Гален, където изпълнява главните мецосопранови партии от оперите: „Вертер” на Масне, „Проклятието на Тит”, „Така правят всички жени” и  „Сватбата на Фигаро” от В.А. Моцарт, „Хензел и Гретел” от Хумпердинк, „Ксеркс” от Хендел, „Севилският бръснар” от Росини, „Прилепът” от Йохан Щраус, „Хофманови разкази” от Офенбах, „Кармен” от Бизе и др.

През 2002/2003 дебютира в операта във Венеция, в театър „Сан Карло” – Неапол, в Париж, на фестивала в Брегенц и в Монпелие. Следва дебют в оперния театър в Рин в Страсбург където изпълнява: Изабела от оп. „Италианката в Алжир” на Росини и Церлина от оп. „Дон Жуан” на В. А. Моцарт, Жулиета от „Хофманови разкази” на Офенбах в театър в Билбао.

Валентина Куцарова е носител на Гран При и първа награда от вокалния конкурс „Rocca delle macie” (1995) в Сиена. Печели втора и специална награда за най-добра интерпретация на песни от Едвард Григ на международния вокален конкурс на името на Кралица Соня в Осло (1997).

Венцеслав Анастасов, баритон

Роден през 1971 в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов. Завършва музикално училище в Русе в класа на Георги Делиганев и НМА „Проф. П.Владигеров” при професор Асен Селимски. Репертоарът му включва централните баритонови партии от оперите “Бохеми”, “Мадам Бътерфлай” и “Турандот”от Пучини, “Ловци на бисери” и “Кармен” от Бизе, “Палячо” от Леонкавало, “Селска чест” от Маскани, “Фауст” от Гуно, “Любовен еликсир”, “Лучия ди Ламермур”, “Дон Паскуале” от Доницети, “Севилският бръснар” от Росини, “Травиата”, “Дон Карлос”, „Атила“, „Риголето” от Верди, “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, “Вълшебната флейта”, “Така правят всички” от В. А.  Моцарт, “Евгений Онегин” от Чайковски, “Княз Игор” от Бородин и др.

Венцеслав Анастасов гастролира в Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Той работи с едни от най-големите имена в света на операта като Лорин Маазел, под чието диригентство  пее Родриго от „Дон Карлос” и Ескамилио в „Кармен”, режисьор на постановката е Карлос Саура. С маестро Зубин Мета участва в „Турандот” и записва DVD, пее в  продукцията на Метрополитен Опера „Ифигения в Таврида” и с Пласидо Доминго в „Палау де Лас Артс” – Валенсия. Кариерата на Венцеслав Анастасов минава и през сцени като Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др. Едно от последните големи постижения на певеца е участието му в нашумялата постановка на Пламен Карталов „Дон Кихот” на Софийската опера, в която той изпълнява ролята на Санчо, а брат му Орлин Анастасов – на Дон Кихот.

През юли и август тази година Венцеслав Анастасов изпълнява партията на Риголето от едноименната опера на Верди, на сцената на Opern Festspiele Römersteinbruch St.Margarethen.

Петър Бучков, бас

Възпитаник е на Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в класа на проф. Павел Герджиков и доц. Свилен Райчев.

Своят дебют в Националната опера и балет, Петър Бучков прави през 2003 с изпълнението на ролята на Лепорело в “Дон Жуан” от В. А. Моцарт. Репертоарът му включва още басови партии в оперните произведения “Риголето”, “Травиата”, “Макбет” и “Отело” от Джузепе Верди, “Андре Шение” от Умберто Джордано, “Кармен” от Жорж Бизе, “Хитър Петър” от Веселин Стоянов.
Участва на международни оперни фестивали в Швейцария, Германия, Холандия, Дания, Япония. През 2001 на конкурса “Христо Бръмбаров” е отличен с Трета награда, както и със Специалната награда за интерпретация на ролята на Банко в “Макбет” от Джузепе Верди.  Петър Бучков работи на сцената на оперите в София, Стара Загора и Пловдив.

За Симфоничния оркестър на БНР

Симфоничният оркестър на БНР е водещ оркестър в музикалната култура на България и в общността на европейските радиоформации. Музикантите от състава са завършили най-престижни музикални академии – Московската, Санкт-Петербургската, The Julliard School – Ню Йорк, НМА „Проф. П. Владигеров“.
Сериозното развитие на оркестъра до равнището на авторитетен професионален състав започва при големия български диригент Васил Стефанов (1913-1991), който поема оркестъра през 1954 и работи с него повече от 30 години. Той налага СО на БНР като водеща културна институция в България.

Свой принос за развитието и артистичното израстване на оркестъра имат диригентите: Васил Казанджиев, Александър Владигеров (1933-1993), Милен Начев и Росен Миланов.
От средата на концертен сезон 2008/2009 начело на оркестъра застава известният български диригент и композитор Емил Табаков.

СО на БНР развива активна концертна дейност както в България, така и в чужбина. Оркестърът неизменно гостува на големите международни музикални фестивали у нас – „Мартенски музикални дни” в Русе и „Варненско лято”.
Концертните турнета на оркестъра включват Южна Корея, Франция, Испания, Германия, участие в културната програма на Mondial ’98 (Франция), откриване на фестивала „Европалия“ в Брюксел, концерт под „Акропола“ в рамките на културната Олимпиада в Атина, участие в най-големия културен фестивал в Кипър – „Киприя“. През януари 2008 радио-симфониците осъществиха изключително успешно турне с диригента Росен Миланов и оперната ни прима Веселина Кацарова в едни от най-големите зали на Европа – в Мюнхен, Дортмунд (Германия), във Валядолид (Испания) и „Концертгебау” в Амстердам (Холандия).
Една от най-важните дейности на оркестъра е звукозаписната. Освен за фонда на БНР той записва и за чужди компании, като PHONIC (Белгия), SOUND PRODUCTS (Холандия), HARMONIA MUNDI (Франция), BMG ARIOLA (Италия), PYRAMID RECORD (САЩ) и за всички български звукозаписни компании. СО на БНР активно участва в международния обмен на БНР със студийни записи и концерти, предавани директно в ефир чрез Европейския съюз за радио и телевизия за милионна европейска аудитория.
През 2001 Симфоничният оркестър на БНР получава наградата на СМТДБ „Кристална лира“ за високи постижения в областта на музикалното изкуство. През 2005 оркестърът е удостоен с наградата на БНР „Сирак Скитник“.

Коментари (0)

Публикувано в на 16 октомври 2010 г.