Обновеното Радио София грабва „Сирак Скитник“?

Годишните награди на БНР „Сирак Скитник“ 2013 ще бъдат присъждани по нов регламент

По нов регламент ще бъдат присъждани годишните награди на БНР „Сирак Скитник“ 2013, учредени за принос в развитието на обществената медия от 2001-ва година. Отличия ще бъдат раздадени само в три категории:

– Голямата награда „Сирак Скитник“ за значим принос в развитието на БНР;

– Наградата за радиожурналистика – индивидуална награда за открояващо се присъствие пред микрофона, за отстояване на идеи и позиции, които утвърждават авторитета на БНР като обществена медия през изминалата година;

– Наградата за радиопредаване /радиопроект/ мултимедиен проект на БНР – колективна награда за професионализъм и оригинални идеи през годината.

Предложенията за трите категории се правят от творческите колегии. Номинациите се определят след обсъждане и гласуване от Програмния съвет на БНР.

В трите категории бяха получени общо 17 предложения. След обсъждането им Програмният съвет явно гласува за определяне на трите номинации във всяка категория:

Голямата награда „Сирак Скитник“:

1. Радио София – за цялостен принос в развитието на БНР. За изключително кратко време, само 3 месеца, Радио София намери своето ново свежо лице не само за столицата, но и за останалите райони, където се слуша програмата. Нова програмна схема, два пъти повече новини, нов музикален часовник с ярка и добре защитена музикална линия, повече интерактивност и директна връзка със слушателите.

Новините вече са основна част от програмата. В делничните дни те са на всеки половин час, от типа headlines, като информацията се предоставя кратко и стегнато. В почивните дни емисиите запазват същата форма, като са позиционирани на всеки кръгъл час. Ефектът от промяната в новинарските емисии вече е налице. Тя осигури така необходимата динамичност в звученето на цялата програма, като същевременно създаде усещането за един постоянен, но не натрапчив събеседник на слушателя, дори в часовите пояси, в които по радиото звучи само музика. Влизането на различен новинарски глас във всяко блоково предаване повиши темпото и затвърди посоката, в която поема целият екип.

Радио София за пръв път има свой обеден блок – „Ритъмът на столицата“. Той се излъчва всеки делничен ден от 11 до 13 часа и проследява как хората вършат всекидневните си задължения, с какви проблеми се сблъскват с местната администрация или с други чиновнически структури. Поздравителен концерт „Пожелание с послание“ – всяка събота с гласовете и музикалните предпочитания на слушателите на Радио София. Ново младежко предаване „Джинджифил“ – всеки делничен ден от 19 до 20 часа с актуална информация от градската джунгла, клубния живот и един различен поглед към градските теми и градската среда. Разширяване на съботно-неделната линия с добавянето на неделно издание на предаването „София на живо“. Нов облик на сутрешния блок „София днес“ – по-динамичен, атрактивен, далеч от статиката и схематичността, с всичко важно за предстоящия ден и непрестанна актуална информация, примесена с любопитното и забавното от деня. Обновена концепция за следобедния блок на Радио София – нови гласове, нови лайфстайл елементи и засилен информационен поток.

Музикалната линия на Радио София е изчистена, в унисон с най-новите тенденции в музикалното радио програмиране, с нов часовник и реверанс към българската музика – вече всеки час в програмата на радиото започва с българска песен.

Сериозна е и промяната в т.нар. „опаковка“ на програмата. Само за няколко седмици Радио София разнообрази своето звучене с нови оригинални сигнали, джингли и автореклами. Едно от достойнствата им е, че за тяхната реализация не бяха привлечени външни автори, а изцяло беше заложено на идейния и творчески потенциал на служителите в програмата – музикални редактори, звукорежисьори и журналисти.

За три месеца от старта на новата програмна схема Радио София промени както своя външен облик, така и начина на работа вътре в програмата. Ръководната структура в програмата беше значително оптимизирана. Така се създаде много по-балансирана, по-оперативна, гъвкава и бърза за реакция управленска среда, в която ръководителите на трите направления – „Информация“, „Музика“ и „Звук и техническо осигуряване“, са ангажирани с координацията и контрола на цялостния продукт, но и пряко участват в реализирането му като водещи, репортери и редактори.

В предаванията сe въведе правилото на кратките говорни модули, които без да са лишени от съдържание, дават необходимата и безпристрастна информация на слушателя.

2. Предаването „Спорт и музика“ – за 50-годишнината му в програма „Хоризонт“. Спортното предаване се излъчва в ефира без прекъсване от създаването му и заради своя стил се наложи през годините като едно от най-слушаните и обичани радиопредавания в националния ефир. Тайната е в сърцатостта към работата, любовта към спорта, отдадеността на екипа и уникалната възможност чрез директните връзки в ефира на БНР слушателите да присъстват на всички футболни срещи и значими спортни събития. Това е най-старото предаване в българския ефир изобщо, не само спортно.

Началото е през 1963-та година. Тогава пред микрофона сядат основателят на спортната редакция Петър Петров, когото приятелите наричат Старото Петре, и Петър Милушев. Милушев е човекът, когото можем да наречем „бащата“ на „Спорт и музика“. Три години по-рано той е командирован на Олимпиадата в Рим. Там посещава едно от спортните студиа на RAI. Силно впечатление му прави темпераментен коментатор със слушалки, който седи пред пулт с двайсетина бутона и непрекъснато ги превключва. Става ясно, че той е в директна телефонна връзка със стадионите и залите, където се провеждат Игрите, и включва репортерите в най-интересните моменти. От време на време се пуска и музика. След завръщането си в България Милушев решава, че италианската идея може да бъде „открадната“. В началото „Спорт и музика“ започва да включва по един-два мача от футболното ни първенство – Боби Симеонов и Любен Попов предават от софийските стадиони. По-късно се присъединяват Митко Чуков, Николай Галов, Емил Александров и Васил Атанасов от Пловдив. Митко Гогошев и Стефан Янев от Варна, Сава Тончев от Шумен. С годините екипът се разраства и постепенно в него влизат още незабравими гласове.

Важно и значимо за радиото е, че в предаването участва абсолютно цялата Спортна редакция на БНР. В „Спорт и музика“ са застъпени всички журналистически жанрове – пряко предаване на спортни събития, коментари, новини, интервюта, кореспонденции, обзори.

Екипът на „Спорт и музика“ винаги се е стремял към технически нововъведения, които по-късно са намирали приложение и в останалите предавания и емисии на БНР. Пример са и последните две мултимедийни устройства, които бяха внедрени при прякото предаване на футболните срещи и използват бързо развиващата се 3G мрежа в България. Съвсем естествено с появата на нови медийни продукти предаването „Спорт и музика“ също се променя, за да отговори на изискванията на слушателите.

Не на последно място предаването е изиграло през годините и решаваща роля при определянето на музикалния вкус на слушателите. Балансът между говор и музика, който осигурява екипът, е еталон за радиожурналистика. Музиката в „Спорт и музика“ често е превръщала тематично свързаните песни с материалите в хитове.

За 50 години предаването е излъчвало от почти всяка точка на света. Бокс от Тайланд, тенис от Австралия, световно по футбол от ЮАР, от базовия лагер на експедицията ни, покорила Еверест през 1984-та година, когато загива Христо Проданов. И дори мач от Полярния кръг. Така „Спорт и музика“ може да се похвали с преки предавания от Сидни до Ванкувър, от Акурейре до Кейптаун и от Токио до Рио де Жанейро.

Пред микрофона на „Спорт и музика“ за последните 50 години са заставали изтъкнати журналисти, сред които Петър Милушев и Петър Петров (създателите на предаването), Калин Катев, Емил Кожухаров, Асен Минчев, Тихомир Бенчев, Руслан Райчев, Красимир Луканов, Николай Веселинов, Теодор Черешев, Ивайло Герчев, Иван Пашов, Огнян Симеонов, Борислав Нинов, Илиян Христов. За налагането на успеха на предаването „Спорт и музика“ през годините са работили редом с коментаторите и кореспондентите от страната, звукорежисьори, музикалните редактори, технически екипи.

Създателите – Петър Милушев и Петър Петров, както и техните последователи доведоха „Спорт и музика“ на върха, който все още е недостижим за конкуренцията и вече 50 години магическият тромпет продължава да звучи от ефира на програма „Хоризонт”.

3. Конкурсът „Златна пролет“, който навършва 45 години в ефира на БНР, Дирекция „Музикална продукция и състави“, за значим принос в развитието на БНР. Той е най-старият и авторитетен конкурс за съвременна българска поп и рок музика, след като единственият му съперник – фестивалът „Златният Орфей“, е вече история. „Златна пролет“, създаден като „Радиоконкурсът за нови български забавни песни“ през 1970-а година, стимулира автори и изпълнители да създават нова авторска музика на високо професионално ниво. Конкурсът успя да съхрани традицията и да популяризира българската музика дори през най-трудните моменти за обществото ни, като периодичността му никога не беше нарушавана. Почти няма български музикант, който да не е станал част от „Златна пролет“. Тук са родени песни като „Обичам те до тук“ (ФСБ), „Рок в минало време“ (Щурците), „Кукла“ (Атлас), „Защо“ (БТР). През последните години на сцената се изявиха най-популярните изпълнители и групи – Сигнал, Фактор, Д2, Валди Тотев, Остава, Васил Петров, Мастило, Графа, Любо, Graviti Co, Васко Кръпката, Криста, „Сентиментъл суингърс“, Силует.

Впоследното десетилетие конкурсът претърпя редица промени в организацията и провеждането си, за да отговори на високите критерии на един съвременен европейски проект. „Златна пролет“ е единственият по рода си форум, който предоставя възможност за изява на много млади таланти извън граница. Ставайки част от най-престижния фестивал за обмен на музика „Евросоник“ в Холандия, българските музиканти се интегрират успешно в европейската интонационна среда.

Конкурсът „Златна пролет“ утвърждава още веднъж БНР като най-големия продуцент и разпространител на съвремена българска музика.

Награда за радиожурналистика:

1. Людмила Борисова – „Часът на репортера“, Радио Шумен. В предаването се представят злободневни теми, както и теми с обществено значим интерес от регионален и национален характер. В „Репортерския час“ се дискутират и абсурди от действителността или драматични лични истории. Търсят се не само теми, но и решения на проблемите, засегнати в тях, провокират институции и организации да се намесят в решаването на проблемите. Темите от предаването реално провокират активни граждански позиции.

2. Ирен Филева – „Клубът на журналистите“, програма „Христо Ботев“. Авторката и водеща през март 2013-а година получи награда за цялостен принос на Асоциацията на европейските журналисти – България. В „Клубът…“ гостуват колеги от медийната гилдия с различни гледни точки в дискусия за смисъла и отговорността на журналистиката и пороците, които удрят по нейния авторитет. Предаването стана територия на свободното слово и авторитети го използват за трибуна на изразяване.

3. Кармен Манукян – водеща на „Нощен Хоризонт“, програма „Хоризонт“. Нужно е да бъдат стимулирани усилията й, работата й за интересно и оригинално представяне на събеседниците и темите, вниманието към документи и записи от „Златния фонд“ и ярко присъствие пред микрофона.

Награда за радиопредаване /радиопроект/ мултимедиен проект:

1. Предаването „Техно радар“ с водещи Алекс Михайлов и Митко Петров, Радио Бинар. Съботното технологично предаване за софтуер и хардуер, за интернет и джаджи, игри, общуване с помощта на информационните технологии, без които не можем. Водещите превеждат през два свята, за да разберете накъде се е отправила планетата в технологично отношение;

2. Предаването „За думите“ с водещ Венета Гаврилова, програма „Христо Ботев“. Предаването няма аналог в националния ефир като запазена територия на траен интерес към темата за езика изобщо, българския език и речта на различните поколения българи от създаването си през ноември 1994-та година. Търси баланса между познанието и забавлението, между пуристичните нагласи на част от аудиторията и приемането на естествения развой на езика;

3. Мултимедийният проект „Звездите на радиото“, Радио Благоевград. Той премина през няколко етапа – откриване на млади таланти в популярната, класическата и народната музика, създаване на нови авторски песни и аранжименти, записване на произведенията в Музикално-продуцентския комплекс на Радио Благоевград, издаване на на аудио диск „Звездите на радиото“ със 17 изпълнения, достъпни на сайта на радиото и тържествен концерт на 21-ви януари.

Общественият съвет на БНР с тайно гласуване ще избере победителите в категориите.

Програмният съвет предлага на УС посмъртно да бъде удостоен с почетно отличие (плакет, статуетка) швейцарският етнолог, музикант и изследовател Марсел Селие, изучавал българския фолклор и популяризирал хора „Мистерията на българските гласове“ (създаден като женски фолклорен хор на БНР), който почина на 13-и декември 2013-а година – за приноса му към популяризирането на българската култура и за дългогодишното му ползотворно сътрудничество с БНР. Програмният съвет също така предлага през 2014-а година да бъде организиран концерт в памет на Марсел Селие, на който да бъдат поканени участнички в хора „Мистерията на българските гласове“, както и съпругата на Марсел Селие – Катрин, и тя да получи отличието.

За първа година БНР провежда и конкурс „№1 на програма…“. Той е за всички ефирни програми на БНР – националните „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ и регионалните – София, Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Варна, Бургас и Видин. Екипите от съответната програма дават гласа си за един избран. Тримата, събрали най-много гласове от всяка програма, се номинират за наградата, след което слушателите избират своя фаворит. Резултатът от слушателското гласуване се добавя към резултата от първия етап и се определя №1 на всяка от ефирните програми на БНР.

Всички победители ще бъдат обявени на 25-и януари, когато е рожденият ден на БНР.

Коментари (0)

Публикувано в на 24 януари 2014 г.