Неподозирани факти за телевизията в България и Европа

Genek.info публикува неподозирани факти за телевизията през 2015 година. Вижте какви данни изплуват от мониторинговия доклад “Телевизията в Европа: законодателни рамки, практики и независимост”.

Телевизията си остава най-влиятелната медия при формиране на общественото мнение в Европа…

И едновременно с това качеството пада, твърди мониторинговият доклад “Телевизията в Европа: законодателни рамки, практики и независимост”.

Все повече европейци се застояват пред екрана, твърди изследването. По 4 часа на ден гледат рекордьорите – сърбите. Ние сме в края на класацията – едва /едва ли?/ три часа дневно.

В момента на континента работят над 4 000 /четири хиляди!!!/ канала. Което води го конкуренция и падане на качеството. Колкото и парадоксално да изглежда…

Защото медиите са бизнес фирми и се подчиняват на пазара. А на пазара търсенето формира предлагането. Тоест, лошото качество на телевизиите /като идеи, морал, изкуство, духовност – не като изпълнение/ се дължи на желанието на публиката за повече забава и лекота.

В програмите все повече се налагат търсените от публиката нискокалорични на смисъл, но успокояващи или дърпащи нервите на първично ниво предавания от типа “Биг брадър”,  сапунени сериали, спортни програми, елементарни музикални забави…

Силната комерсиализация на телевизиите води до профанизация – предлага се нисколиквидна стока за моментна употреба. Което задоволява публиката и носи печалби на телевизионните програми. Отделно стои проблемът за политизацията на медиите и превръщането /най-вече на обществените/ в партиен, а не национален форум…

Затова в една Унгария, например, през 1995 година обществените телевизии са имали аудитория от 80% от зрителите, докато през 2001 година са останали 13,2%, в момента – под 10%.

В същото време концентрацията на капитали в частния сектор поставя телевизиите в ръцете на големите играчи, независимо, че има закони срещу монопола.

Интересното е, че в страните в преход тази концентрация не е толкова голяма, както в Западна Европа. Но пък вече се използва за влияние – политическо, икономическо, персонално.

Търговските оператори работят по идентични схеми – таблоидни новини, риалити програми, касови филми, сапунени опери. Все неща, които публиката изисква и носят високи печалби при ниски инвестиции.

И тук се сблъскват постоянните мърморения на публиката с тайните й желания. Официално мнозина искат по-висококачествени като смисъл и духовност предавания, реално публиката гледа своето – сапунки, забави, жълтини /модерната смеска от жълти клюки и новини/…

В края на 2000 година броят на “телевизионните” домакинства е почти колкото броя на самите домакинства. Във възход са платените канали и тези за пазаруване, печелят и висококачествените документални филми.

Това е резултат от снобизма на публиката /ах, ние сме специални, гледаме спецканал!/, желанието да се получи нещо хем необходимо /забава/, хем на висока цена /която не определя качеството/, магията на телевизионното присъствие /стока, но украсена от медийното представяне/…

Най-бързо се развива сателитната телевизия, защото предоставя най-много възможности за печалба – чинията дава възможност да се стигне навсякъде, а рекламата търси именно свободния достъп до потребителя.

А къде сме ние? Казахме, че у нас се гледа малко телевизия – 3 часа, предпоследно място сред 20 изследвани държави. 5,2% от семействата все още нямат телевизор у дома си.

По концентрация на зрители ние сме ретроградни – над 85% са се взрели в ефирните телевизии и трудно променят вкусовете си. И това – въпреки че 52,1 % от телевизионното разпространение е по кабел.

Сред най-интересните за българина предавания са риалити шоутата, хазартните игри, дискусионните клубове с отворен телефон. Българинът си остава вярващ на “по телевизията казаха” и опитващ се да каже думата си от екрана.

Обобщено – пазарът диктува качеството, нивото на потребителите /публиката/ е ниско и затова телевизионните програми са с малко духовност и повече празна забава.

Което отговаря на манталитета и културата на народа ни в този момент.

Останалото е бизнес…

Коментари (1)

Публикувано в на 13 юни 2015 г.