Най-добрите майстори ножари по Телевизия Туризъм

Акценти и анотации на филми от програмата на ТВТ за 23-29 януари 2012 г.

ПРЕМИЕРИ:

Гордо изкуство (образователен филм за арт туризъм и занаяти)
– премиера по ТВТ в неделя, 29 януари, от 14:00 ч. и от 19:00 ч.

На едно изкуство, практикувано и предназначено основно за мъже, е посветен новият филм на Телевизия Туризъм от поредицата за арт туризъм и занаяти. Това е ножарството. За целта екипът се среща с най-добрите майстори у нас, работещи ювелирно върху украсата на саби, ножове и пищови. Но показва и традицията на занаята, пречупена през историческата хроника за този мъжки майсторлък. Във всички времена оръжието е символ на власт и сила… Но какъв е култът към него? Въпрос на чест ли е да си имаш пушка? Или е прост бабаитлък? Съществуват ли в България ками и пищови, които не се произвеждат никъде другаде по света? Разпалват ли те мъжката волност или пък жаждата за мъст?… Ще разберете, гледайки филма „Гордо изкуство” само по Телевизия Туризъм.

Живи въглени – село Жребичко (образователен филм за селски туризъм) – премиера по ТВТ в събота, 28 януари, от 14:00 и от 23:00 ч., и в неделя, 29 януари, от 10:00 ч.

В България съществуват села, за които най-вероятно никога не сте чували. Едно такова затънтено село е Жребичко. Но ако го откриете, или се случи да попаднете там, има голяма вероятност да се почувствате като един нов Константин Иречек. Защото в село като Жребичко можете да се сблъскате със старата България – непозната вече за нас, съвременниците. Документалният филм „Живи въглени”, разказва за това родопско село, като стъпва на основата на книгата „Началото и края на света” от Димитър Стефанов. „Хората, които намерих, бяха запазени точно така, както и къщите – споделя пред камерата той. – Стари хора със старите нрави, които, за съжаление в днешния ден трудно се намират…”
Живите въглени на Жребичко личат по оброчищата и параклисите, построени наново от останалите едва стотина пенсионери през последните години. Така хората отдавна не чувстват нужда от божии посредници. Но пък и Господ им показва непрекъснато, че е някъде около тях…

ПРЕПОРЪЧАНО:
Оброчище на две вери (образователен филм за религиозен туризъм)
– в седмицата от 23 до 29 януари, във вторник, четвъртък и събота от 10:45; 16:45 и 21:45 ч. по ТВТ

На едно място, което привлича поклонници както мюсюлмани, така и християни, е посветен късометражният филм на Телевизия Туризъм „Оброчище на две вери”. Това е текето на алевийския светец Акязълъ баба в балчишкото село Оброчище, където се почита и неговия християнски двойник Свети Атанас. Разположено сред красива градина с изглед към Северното българско Черноморие, текето е един от малко познатите, но изключително интересни архитектурни паметници у нас със силна етно-религиозна и културна натовареност. Историята му започва още с управлението на султан Сюлейман Първи, а днес този стар алевийски манастир (дервишка обител) е изнесена експозиция на Историческия музей в Балчик.

Гледайте документалния филм „Оброчище на две вери” само по Теливизия Туризъм.

Очаквайте тази пролет само по ТВТ:
На помашка сватба в Рибново

Откъде идва обичаят на рисуваните булки в помашкото село Рибново? Защо една мома иска да е скрита зад маската на „Гелина” в най-красивия ден от живота си? Защо чеизът, който родата събира, е особено важен все още тук? Защо цялото имущество на младото семейство трябва да е на показ пред всички съселяни? Къде е тайната? Откъде идва тази приказка?…

Очаквайте отговори на всички тези въпроси в новия документален филм, по който работи екипът на Телевизия Туризъм. За работа по него бяха привлечени популярният глас от „Радио България”, журналистката Венета Николова, както и етнографът от Югозападния университет в Блъгоевград Илия Недин. Филмът е по идея на отговорния редактор на медията Стоян Радулов, а е продуциран от Георги Крумов. Заснет през текущия „сезон на сватбите” в Рибново, герои в лентата са не само младоженците, но цялото село. Защото тук сватбите са мащабни. Нещо невиждано и немислимо за човека от забързания град…

Коментари (0)

Публикувано в на 23 януари 2012 г.