Лудата козарка Светлана в Ничия земя

Ничия земя – за лудите и щастието

В събота, 5 май, в “Ничия земя” Елена Чопакова е на гости на лудата козарка Светлана, която произвежда сирене от щастливи кози. Тя няма много приятели от човешки род, но има изобилие от животни, с които се разбира чудесно.

Светлана е бивша медицинска сестра, бивша кифла, бивша съпруга, бивша онкоболна и бивша гражданка. Но това е минало. Пътят й минава през много изпитания, за да завърши там, откъдето всички бягат. На село. Това е настоящето. Днес тя е лудата козарка и живее в Марчино, Поповско.

Светлана е жена, разделила се с мъжа си, с едната си гърда, тази откъм сърцето, с хората, с илюзиите и… със страховете си. Жена, която е търсила спасение, но е намерила щастие там, където вероятността да се срещнат хора е малка. Където денят започва с кукуригане на петел и завършва с вечерното доене. Където охранителната система са кучета, храната не е опакована в пластмаса и където не чуваш коли, а птички и потоци.

Светлана споделя живота си със стадо кози, за които се грижи кажи-речи денонощно. Всяка коза има име и характер. Споделя го и с магарето Събка, седем кучета, неизвестен брой петли и кокошки, гъсок и един кашон пиленца. Светлана е надвила рака и суетата, а денят й командват стадо кози.

“Според легендата веднъж бог Зевс неволно счупил един от роговете на Амалтея – козата, която го е откърмила. В отплата, той я възнесъл на небето – така тя станала звездата Капела, а от рога й започнали да се изливат плодове, жито и цветя. Оттам идва изразът „рог на изобилието“. Изобилието, което всеки от нас е търсил.

Ние, хората, все търсим щастието в изобилието – съзнателно или несъзнателно – и по пътя понякога си намираме белята. Търсим го в парите, в одобрението на околните, в новите си дрехи, в децата си, но рядко го търсим в себе си или в простите неща. Там, където го е намерила Светлана.

Понякога щастието е в мириса на горска поляна, а не в аромата на скъпите парфюми. Понякога е в песента на птиците, а не в рева на мощен автомобил. В скъсаните маратонки, а не на върха на скъпите токчета. Понякога под скъпото палто се крие вълк, а в рака – спасение. Понякога, когато видиш смъртта отблизо, очите ти се отварят за живота.

Уроците по щастие са трудни за научаване, ако си задъхан, вместо да дишаш, а къчовете на живота са по-страшни от къчовете на магарето Събка, и ако сам не си биеш два шамара, животът ще го направи със сигурност. От Светлана научихме много, но най-вече, че трябва да си малко луд, за да не полудееш.”

“Ничия земя”, 5 май, събота от 18:00 часа

Гледай видео запис онлайн

Коментари (0)

Публикувано в на 7 май 2018 г.