Лъсна зловеща шуробаджанащина в БНТ

Всичко започва с Декларация на Общото събрание на пълномощниците във вторник

Вчера в коридорите на БНТ беше разлепена Декларация на Общото събрание на пълномощниците, което е силно обезпокоено от нарастващите с всеки изминал ден финансови задължения, които медията трупа.

Декларацията е изпратена до президента, министър-председателя, Комисията по култура, гражданско общество и медии и Комисията за борба с корупцията към Народното събрание и до Съвета за електронни медии. Представяме пълния й текст:

Общото събрание на пълномощниците в БНТ е силно обезпокоено от нарастващите с всеки изминал ден финансови задължения, които медията трупа. По наши данни телевизията вече дължи над 8.2 милиона лв. само към Виваком за ретранслирането на програмата ни. Никой не може да каже какви са задълженията ни по различните други пера като изплащането на авторски възнаграждения, задълженията по договори за закупуване на техника, филми и спортни предавания, неизплатените хонорарни възнаграждения към външните ни сътрудници, неплатените сметки за парно, ток, телефон и др. Опасяваме се, че посочената по-горе сума може да нарасне над два пъти. Цялата тази задълбочаваща се криза се дължи на управлението на Генералния директор г-жа Уляна Пръмова, на настоящия УС на БНТ и на финансовия директор г-н Чапанов. Многократно сме предупреждавали ръководството, че в условията на всеобща икономическа криза реализирането на редица външни скъпоструващи телевизионни проекти и излъчването на предаването „В неделя с…“ води до източване и обезкървяване на медията. Отговорът „Нали си получавате заплатите?“ не ни удовлетворява. В момента се планира дори разпродажбата на автопарка на БНТ с аргумента, че не е достатъчно натоварен след масовото сваляне от екран на редица вътрешни предавания, чрез които БНТ осъществяваше своите функции на обществена медия. Освен това се извършват необосновани уволнения на дългогодишни служители и на тяхно място се назначават нови хора, приближени до ръководството.

Всичко това пречи на нормалното функциониране на БНТ.

Ето защо настояваме:

Да бъде обявен мораториум върху готвените разпродажби и структурни реформи, свързани с уволнения и назначения.

Да се спре сключването от сегашното ръководство на договори, които пресрочват мандата му.

Да бъде проведен Одит от независими външни експерти и да се потърси отговорност от виновниците за задълбочаващата се криза в БНТ.

Обръщаме се и с молба към отговорните институции да се изгради Кризисен щаб за спасяването на Телевизията, в който да бъдат включени икономисти, мениджъри и финансисти от Министерство на културата, Министерство на финансите, Президентството, както и неучаствали в източването на БНТ специалисти от самата телевизия, познаващи медийното законодателство и спецификата на телевизионното производство. Общото събрание на пълномощниците излъчи трима свои представители по член 7, алинея 1 от КТ и моли те също да участват с право на съвещателен глас в Кризисния щаб. Още веднъж държим да подчертаем, че в момента телевизията има нужда от намесата на компетентни специалисти – икономисти и мениджъри, които да изградят спасителен план за нейното финансово оздравяване и преодоляване на огромния дефицит, натрупан от сегашното ръководство.

Конфликт на интереси в БНТ

В становище на Етичната комисия на БНТ се заявява, че в края на месец януари 2010 г. в Комисията по Етика е внесла сигнал от Общото събрание на пълномощниците в БНТ с въпроси за наличие на конфликт на интереси. Били са визирани конкретни телевизионни програми и имена на лица, заемащи отговорни длъжности в медиата. Информационна Агенция КРОСС предлага пълния текст на документа, който е адресиран до Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ, до Общото събрание на БНТ и излъчената от него работна група.

Становището от Етичната комисия на БНТ гласи:

„от Етичната комисия на БНТ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЪМОВА,

В края на месец януари 2010 г. в Комисията по Етика бе внесен сигнал от Общото събрание на пълномощниците в БНТ с въпроси за наличие на конфликт на интереси. Бяха визирани конкретни телевизионни програми и имена на лица, заемащи отговорни длъжности в медиата. След като Комисията поиска чрез Генералния директор на БНТ г-жа Уляна Пръмова официално съдействие от всички структурни звена в работата си по разглеждане на сигнала, получихме регламентиран достъп до документацията по всяка програма / решения на УС, договори, бюджети, хонорарни ведомости, приемо-предавателни протоколи, отчети и финансови разплащания, заповеди, декларации за конфликт на интереси и дp./, както и поименни справки от финансовия директор г-н Димитър Чапанов за изплатените само от началото на 2009 г. насам извънтрудови възнаграждения на щатните и извънщатни лица, посочени в сигнала.

След като Етичната комисия обстойно се запозна с предоставената й документация и с оглед на желанието ни за пълна прозрачност в творческите и финансови взаимоотношения в БНТ, единодушно се обединихме около следните изводи:

1. По отношение на големите медийни проекти на БНТ -„Великите българи“ , „Голямото четене“, Юбилеен концерт – 50 години БНТ н „Българските събития на XX век“:

Най-големите и скъпоструващи проекти на БНТ – „Великите българи“ и „Голямото четене“ са създадени с подписването на поредици договори с една и съща външна фирма като изключителен изпълнителен продуцент – „Криейтив филмс“ с управител Милко Лазаров. Един и същ е и основният авторски кръг от 5-6 външни за БНТ, но близки до изпълнителния продуцент лица, те и поименни потребители на основните хонорарни пера в съответните бюджети, а именно: Димитър Стоянович /сценарист/, Лъчезар Аврамов /сценарист и режисьор/, Стефан Куцаров /оператор/, Христо Живков /режисьор и продуцент/, Георги Тенев /водещ/.

От същия кръг са и правоприемниците на управлението на „Криейтив Филмс“, когато Милко Лазаров става член на Управителния съвет на БНТ. Същите външни за БНТ създатели на телевизионна продукция си остават основен авторски състав и на реализираните впоследствие големи и скъпи проекти и поредици: „Българските събития на ХХ-ти век“, кратките филмови форми за 50-те години на Българската телевизия, юбилейния концерт „ Златните песни на Златния Орфей“. Факт е, че Милко Лазаров е подписал договор като режисьор на този концерт за 0.00 лева, но е получил целева награда за 2009 г., както личи от справката за изплатени целеви награди на служители от БНТ. Не можем да пренебрегнем и факта, че правоприемниците на управлението на „Криейгив Филмс“, като представители и на друга фирма – „Ред Карпет ООД“ са спечелили позиция на Извънредната конкурсна сесия на СТФ „Екран“ от 30.10.2009 г. за написване на сценарий за шест сериен игрален филм с поискан от фирмата общ бюджет на проекта 1 697 760 лв./данните са публикувани във Вътрешен портал на БНТ/ – идеята е одобрена от УС на БНТ, чийто член се явява и Милко Лазаров. Също с решение на УС на БНТ от 02.12.2009 г. е извършена формална замяна на изпълнителния продуцент на два тв проекта /за игрален и документален филм/, като производството се прехвърля от „Криейтив Филмс“ ООД на „Ред Карпет“ ООД?!

Ето защо комисията смята че има повече от достатъчни основания за установяване на конфликт на интереси и търсене на отговорност от компетентните за това органи.

2. По отношение на седмичното предаване „В неделя с…“:

Много от въпросите в сигнала до Етичната комисия са свързани с предаването „В неделя с…“. На фона на растящите финансови ограничения в условия на финасова криза, намаляването на бюджетите на повечето продукции на БНТ и необходимостта да се работи основно с щатни служители, комисията констатира следното:

Към ноември 2009 г. хонорарните възнаграждения на предаването „В неделя с…“ представляват 36 % от общата сума на хонорарите за всички останали рубрки в Програмна дирекция .

След решението на УС да се намалят хонорарите в дирекцията делът на „В неделя с.“ нараства на 40 % ! Тази най-голяма вътрешна продукция се осъществява почти изцяло с нещатен състав – авторски и реализаторски. Дори след рестрикцията на бюджетите за всеки епизод работят между 10 и 14 външни сценаристи с впечатляващ общ хонорар. А основен съсценарист и постоянен водещ е заместник-програмният директор за БНТ 1 Димитър Цонев, който получавава възнаграждения по извънтрудови договори. Основание за това е докладна записка на програмния директор Невена Андонова от 09.10.08 г., базираща се на Заповед на Генералния директор № 51/23.02.07 г. че „….възложената работа се извършва извън рамките на установеното с индивдуалния трудов договор работно време….“. Не е ясно, обаче, кой контролира дали Димитър Цонев извършва дейността по подготовката на предаването си наистина в извънработно време и как това се отразява върху изпълнението на задълженията му като програмен ръководител.

Според структурата на БНТ, Димитър Цонев се явява началник на главния редактор на ГР „Култура и образование“ Федя Тодорова. Въз основа на вътрешните правила тя създава бюджета за предаването и предлага възнагражденията за екипа, включително и за своя началник. Създава се един порочен кръг, при който началникът се явява подчинен на подчинения си главен редактор и обратно – главният редактор се явява началник на своя началник. Дали при подобна взаимовръзка изобщо може да става въпрос за обективни критерии при оценка на работата на Д. Цонев като водещ и сценарист на предаването? При отсъствието на програмния директор в качеството си на зам.-програмен директор Д. Цонев дори се оказва в позиция сам да утвърждава договорите си за водещ и сценарист. Годишното възнаграждение, получено от Д. Цонев в изпълнение на тези извънтрудови договори само за 2009 г., надхвърля с повече от 3 пъти годишното щатно възнаграждение на отговорен редактор в Програмна дирекция на БНТ.

Като нещатен репортер в предаването работи дъщерята на Д. Цонев – Десислава Цонева-Такова, за което е получила годишно възнаграждение за 2009-та, надхвърлящо годишната заплата на не един щатен редактор в БНТ. Съизмеримо с това е и възнаграждението на дъщерята на главния редактор Федя Тодорова – Надежда Тодорова, която работи като отговорник за гостите в предаването. Дъщерята на Ф. Тодорова работи в предаване към нейната подчинена редакция „Култура и образование“, от което излиза, че майката подписва договор с дъщерята.

За споменатия в жалбата Михаил Пандурски:

Не можем да потвърдим изложеното в сигнала за „ежеседмично изплащане на възнаграждения по извънтрудови договори за пребиваващия в Германия М. Пандурски“. Получената от Финансовия директор справка за начислени и изплатени хонорари през 2009 и 2010 г. не е разбита по месеци. В нея е посочена само общата сума за годината и в тази справка фигурира името на М. Пандурски. Но за колко броя на предаването „В неделя с…“ са получени парите и дали и как точно е работил за предаването, ако в същото време си е бил в Германия, това не можем да установим.

Етичната комисия смята, че е налице конфликт на интереси въз основа на Етичния кодекс на БНТ, защото се работи с двойни стандарти при прилагането на основни вътрешно-нормативни заповеди и правила, отнасящи се до реализацията и финансирането на телевизионна продукция в БНТ.

3. По отношение на предаването „Пътеводител БГ“:

Като заместник-програмен директор БНТ-САТ Екатерина Генова отговаря за цялостния облик на програмата и се явява автор на нейната концепция, включително и на някои от предаванията, сред които и „Пътеводител БГ“. То е съвместна продукция между БНТ и Държавната агенция по туризъм, като БНТ осигурява средства за производството на предаването и технически мощности, а Държавната агенция – за хонорарните възнаграждения. В „Пътеводител БГ“ Е. Генова се явява съсценарист заедно с основния, нещатен сценарист – Димитър Тодоров /син на главния редактор на ГР „Култура и образование“ Федя Тодорова/. Е.Генова получава за тази си дейност възнаграждение по нетрудов договор, базиран на предложение на предишния Програмен директор Б.Геронтиев на основание на Заповед на Генералния директор № 51/23.02.2007 г. Според писмо до Етичната комисия от Екатерина Генова, нещатният сценарист Д. Тодоров е привлечен в екипа на предаването, защото „…работи в областта на туризма, има детайлни познания за туристическите маршрути в България, работи с туристически групи, познава техните интереси и очаквания.“ При толкова добре подготвен сценарист не е ясно кое налага директорът на БНТ-САТ да бъде съсценарист на предаване, което се намира не само под ‘ прякото й наблюдение, но и под наблюдението на съответната главна редакция в БНТ-САТ. Освен това „Пътеводител БГ“ ползва, срещу съответното заплащане, и нещатен консултант – в случая Ваника Стефанова – бивш редактор в ГР „Култура и образование“, понастоящем пенсионер. За останалите посочени предавания в жалбата, Екатерина Генова се явява автор на концепция или съсценарист, но не получава за това възнаграждания от БНТ по нетрудови договори.

4. По отношение на въпросите, касаещи Вяра Анкова и Севда Шищманова:

За Вяра Анкова комисията не откри каквото и да е основание за наличие на конфликт на интереси. Тя не е получавала изнътрудови допълнителни възнаграждения за работата си като водеща на отделни предавания и проекти на телевизията.

Категорично е становището ни и по отношение на Севда Шишманова, която по своя инициатива представи служебна бележка за получени възнаграждения от БНТ за 2009 г. От документа е видно, че С. Шишманова няма получени възнаграждения от БНТ, свързани с отделни медийни проекти. Същото бе потвърдено и от обемната документация, разгледана от комисията.

5. По отношение на Програмния директор Невена Андонова:

Според всички справки и документи за извънтрудови възнаграждения, Програмният директор Невена Андонова няма получени суми.

Но като Програмен директор, а преди това като Главен редактор на ГР „Култура и образование“ Невена Андонова носи отговорност за неспазването на основни правила и принципи за създаване на оригинален програмен продукт на БНТ / вкл. за изброените по-горе проекти /: от инициирането, творческото обсъждане в редколегиите, конкурсното начало за възлагане на реализацията, съставяне на екип за всяка конкретна програма, определяне на финансовите параметри… до осъществяване на контрол за цялостната реализация на предаванията.

Тази погрешна практика е наследена, но Невена Андонова не я променя, въпреки че УС на БНТ многократно е възлагал на ръководството на Програмна дирекция да оптимизира работата.
Очевидно в същата посока не са работили и двамата й заместници.

Що се отнася до съпруга на Невена Андонова, външният продуцент и режисьор Атанас Димитров работи без хонорар за вътрешното предаване „Киноклуб Петък вечер“.

Тези резултати от проверката на Етичната комисия налагат и следните изводи:

В БНТ не съществуват ограничения или правила за забрана на авторски изяви на лица, заемащи ръководни длъжности. Но съществува постоянна практика на избирателното им парично поощряване, което е не само в нарушуние на основни етични и професионални норми, но и руши отвътре доверието в медията и демотивира служителите.

От прегледаните документи и Решения на УС на БНТ не е ясно дали са провеждани конкурси за големите и скъпоструващи проекти на БНТ. Но е ясно, че те са поверявани на един и същ кръг лица. Ясно е също, че те са спускани „отгоре“, без обсъждане в редакциите.Означава ли това, че БНТ не разполага с качествен технически и кадрови ресурс за реализацията им ?

Няма ясни правила при съставянето на бюджетите в главните редакции. Пораждат се съмнения и за наличие на субективност и еднопосочност при определяне на екипите. Липсват нормативи при определянето на възнаграждения за един и същ труд при реализацията на вътрешните продукции. Прави впечатление драстичната разлика във възнагражденията на определени продукции и резките ограничения при избора на екипите и съставянето на бюджетите на повечето вътрешни продукции.

В стремежа си да бъдем напълно обективни сме длъжни да отбележим, че в БНТ съществува дългогодишна практика за ангажиране на щатни длъжности и като извънщатни сътрудници на лица, които са в родствена връзка. Но смятаме, че е недопустимо пряката свързаност при възлагане и изпълнение на работата. Поставяме за обсъжадне този въпрос и за изработването на ясни и точни правила за конкурси и подбор на отделните реализаторски екипи.

Георги Лозанов: Ще проведем по-рано конкурса за генерален директор на БНТ

„Ние ще изтеглим конкурса за генерален директор на БНТ час по-скоро, защото ми се струва, че  това ще даде възможност да влезе един нов директор с една нова визия за стабилизирането на медията и това да бъде поставено като условие, за концепциите, които ще предложат кандидатите“. Това заяви предИнформационна агенция КРОСС председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Известно ми, че БНТ е в окаяно финансово състояние, знам за проблемите там, каза Лозанов.  Той добави, че официално не е запознат с Декларацията на Общото събрание на пълномощниците на БНТ. Тя все още не е пристигнала в СЕМ. По повод призива, който се съдържа в декларацията за извършване на одит от независими външни експерти и създаване на кризисен щаб за спасяването на телевизията той заяви: „Аз не искам да коментирам още тези мерки. Трябва да се разгледа декларацията и да се види възможността за тях. По-ранното провеждане на конкурса дава възможност и в изискванията към бъдещия генерален директор да се предявят такива условия – да създаде една антикризисна програма за телевизията“.

Лозанов допълни, че това ръководство на БНТ има антикризисна програма: „Те казват, че година, две вече действа такава програма, но нямам точна представа, тъй като СЕМ не се занимава с финансов надзор над медиите“.

Председателят на СЕМ допълни, че в границите на правомощията на съвета са възможности за изисквания, които да имат в тази област към бъдещите кандидати.

Той декларира, че когато декларацията пристигне В СЕМ, което вероятно ще стане днес, тя ще бъде разгледана на заседанието на съвета следващия вторник. „Предполагам, че някои от предложенията в нея по някакъв начин ще влязат и в нашите очаквания – как ще се развият събитията вътре в медията“, прогнозира Георги Лозанов.

Пръмова: До месец септември БНТ няма да има неразплатени задължения

До месец септември БНТ няма да има неразплатени задължения. Това заявиха от ръководството на телевизията на пресконференция по повод антикризисния план на медията за 2009- 2010 година., предаде репортер на Информационна агенция  КРОСС. Единственото задължение ще бъде към Виваком, което възлиза на 8 млн.лева, но в компанията се водят интензивни преговори за промяна на условията и цените по стария договор, и за изготвяне на погасителен план.

Новото ръководство на БНТ , което трябва да поеме медията след няколко месеца, няма да получи в наследство сериозни финансови задължения с изключение на договори за спортни събития, които по принцип се сключват години преди провеждането им. Става въпрос за различните световни и европейски първенства.

На въпрос на Информационна агенция КРОСС какви други неразплатени задължения, освен тези към Виваком, има медията, генералният директор Уляна Пръмова уточни, че става въпрос за около 500 хил.лв. по различни договори, които обаче ще бъдат разплатени до 1 септември. От медията представиха антикризисните мерки по тримесечия, които са гласувани от Управителния съвет. Те включват: предоговаряне на цените на закупуваните външни продукции, предоговаряне на дяловото участие на копродуцентите на съвместни предавания, редуциране бюджетите на вътрешните продукции на БНТ, ограничаване на служебните командировки, използването на служебни телефони и автомобили. Предвижда се още оптимизиране щата на телевизията, затваряне на производствения цикъл на дирекция „Информация“ , замразяване на кореспондентския пункт с Македония и други. Поради ограничените финансови средства тази година няма да се проведе и традиционния международен телевизионен фестивал „Златната ракла“. Приета е удължена лятна програмна схема, която ще влезе в сила поетапно и ще продължи от началото на световното първенство по футбол в ЮАР на 11 юли до 13 септември. През това време много вътрешни и външни продукции ще излъчват повторения или ще отпаднат. Очакваният ефект по тази мярка е около 1 милион лева. Според генералният директор драстични съкращения няма да има, както и съкращения на програмата. „По време на криза трябва да има солидарност и всички трябва да понесат по равно. Опитваме се от всякъде да пипнем по малко, за да не съкращаваме програми, тъй като това е пагубно за една телевизия“, посочи тя.

Повече съкращения на разходи няма да правим, защото няма накъде. Това, което направихме го определям като остъргване на кокала“, коментира Пръмова по повод антикризисните мерки на обществената телевизия. Тя посочи, че субсидията на БНТ е на нивото от 2005 година, а обемът на програмата и разходите за тези 5 години са се увеличили двойно. За последните 5 години медията е вложила над 30 млн.лв. за цифровизация, като 90 % от инвестициите в тази област вече са направени.
Относно идеята за сливане на БНР и БНТ Уляна Пръмова коментира, че само идея не е достатъчна. „тя не е лоша, защото навсякъде в Европа обществените медии са заедно. Не съм сигурна обаче, че реформите в БНР и БНТ са на едно ниво“, допълни тя.

Коментари (0)

Публикувано в на 5 май 2010 г.