Концерт на Guns N’ Roses в София – видео и снимки с онлайн видео и снимки

Концерт на Guns N’ Roses в София – видео и снимки

Аксел Роуз вписа рекорд на Sofia Rocks 2012!

За първи път в рамките на турнето си култовият фронтмен излезе на сцената дори преди предвиденото начало!

Над 20 000 души се включиха в масовото рок тържество на стадион „Васил Левски” във всеки един от дните на Sofia Rock 2012!

Аксел Роуз зад сцената след концерта: „This is it! This is it! This is what the real show is!”

Снимки от двата дни на Sofia Rocks:

sofia rocks 2012

Видео плеър с много фен записи от концерта на Guns N’ Roses:

Аксел Роуз и всички музиканти от Guns `n` Roses останаха изключително поласкани от невероятно емоционалния отговор на публиката на всеки един от хитовете на групата по време на първия им лайв в България.

Шоуто на една от най-чаканите от българските фенове банди продължи малко повече от 3 часа, като известният с традиционно по-късното начало на концертите си Аксел Роуз изненада и публика, и организатори с желанието си да започне концерта няколко минути преди предвиденото. Това е рекорд за групата в рамките на последното им турне.

Аксел, който е популярен с пестеливостта си на думи към публиката, видимо се развълнува и преди да слезе от сцената, извика: „You are amazing, you are f***ing awesome!” („Вие сте невероятни, вие сте наистина страхотни!”)

А веднага след края на концерта фронтменът събра музикантите от Guns `n` Roses зад сцената, поздрави ги, прегърна ги и извика силно: „This is it! This is it! This is what the real show is”! (Ето това е! Ето това е! Ето това е истинското шоу!”).

След това всички музиканти и екипът на Guns си организираха шумно парти в бекстейдж зоната, което продължи до изгрев слънце. Последен си тръгна Аксел, който директно от стадиона се качи на самолета за следващата си дестинация.

Ди Джей Ашба и Дизи Рийд от Guns `n` Roses дадоха интервюта за две български телевизии, въпреки предварителната информация от пр-а на групата, че не е възможно да се провеждат интервюта в деня на концерта. Ди Джей Ашба остана приятно изненадан, когато зад сцената видя момиче, татуирало на целия си гръб неговия образ и го снима неколкократно с фотоапарата си.

Репортаж за изявата на Guns’n’Roses от агенция „Дартс нюз” – Боряна Колчагова:

GUNS НИ РАЗСТРЕЛЯХА С КИТАРИ

Новата банда на Аксел не отстъпи на старите пистолети и рози

Ако едно време мацките припадаха по Слаш, то от снощи всички женски сърца са принадлежност на DJ Ашба. Младокът от Guns’n’Roses пръскаше чипонос хлапашки чар цели три часа, но по-важното е, че свири толкова божествено прекрасно, че по нищо не отстъпи на ветерана с цигара между гривата. Просто оригиналните пистолети и рози позакъсняха с двайсетина години.

Дългото чакане бе възнаградено с нова сговорна дружина, която Негово величество Уилям Бейли е събрал. Аксел дирижира чисто нова (с изключение на кийбордистът Дизи Рийд, който е в групата от Use Your Illusion) банда, аранжирана с много вкус и мисъл. Всичките момчета показаха, че са изключителни инструменталисти. Цели трима са отговорниците за солата в групата – китаристите Ричард Фортъс, Рон Bumblefoot Тал и DJ Ашба. На баса е Томи Стинсън, за клавирите отговарят Дизи Рийд и Крис Питман, а на барабаните е Франк Ферер.

Аксел явно държи да няма изявен лидер на китарата и затова и тримата – Ричард, Рон и Ашба си подаваха като жонгльори солата и вадеха душиците на работните си инструменти. Ашба смени поне четири китари. Иначе за протокола той и Рон се водят „водещите“ китаристи на групата.

Всеки един музикант от Великолепната седморка на Аксел имаше време да покаже на публиката какво може със свое изпълнение. Сет листата бе пъстра и задоволителна – всички стари хитове и много сносните парчета от последния им албум Chinese Democracy.

Не можеше и да не те закова приликата на Ашба със Слаш-нахлупените шапки, излъчването, и тази на големите носове на Ричард Фортъс с Изи Страдлин-китаристът, с когото Аксел завихря торнадото, наречено Guns.

Видя се и още нещо – че Аксел не е онзи капризен рокаджия, който излиза и си тръгва от сцената, когато си иска. Момчето е помъдряло и на 50 тичаше до последната минута от тричасовата свирня като гимназистка след бейзболен лидер. Освен това показа и загриженост към публиката си, без да залага на банални четки като „Здравей, София“ и пр. Вместо това Аксел още след първите три парчета призова хората: „Step back-отстъпете с по една крачка, не искаме никой да се нарани, а да си прекарате добре. Хей, ти, на теб говоря, мини назад.“

А характерното му, запазена марка „айиай“, на живо бе като рок благословия за верните фенове. Така че, макар без старите бойци, Guns дойдоха по-добри.

Часът е 22,22 и на сцената вече е чернокожия барабанист Франк Ферер. Над него, стъпил на колоната, е палавото момче на групата DJ Ашба, който всъщност не е първа младост – на 10 ноември ще чукне четиридесетака, но изглежда като на 20. Той и си прекара почти цялото време стъпил върху някоя от колоните, за да му се радват по-лесно.

Ето го и вокалът за всички времена на поколението на 90-те – мистър Роуз се затичва по сцената с рокерско яке, черна шапка и очила. Той минава като разярен лъв в клетка от двата края на сцената и когато погледне към твоето местенце в тълпата, с тъмните очила, в нощния мрак, е повече от ясно, че няма как да те вижда, но оставаш точно с това усещане, защото добре знаеш как да използваш илюзиите си. И вече цялата великолепна седморка на Аксел е заела местата си по сцената и свещенодейства.

И ако Роуз е леко хладен в началото, то DJ Ашба (Дарън Джей) през цялото време огряваше с чипоносата си усмивка, (само толкова се виждаше от него изпод шапката), целия стадион, от главата до петите. Той показваше на хората, че ги харесва и ги поздравяваше с характерния знак – потупвайки сърце и сочейки ги. Раздаваше и целувки. Прозвучаха Chinese Democracy, Welcome to the Jungle, Mr. Brownstone, Rocket Queen, а първото истинско изстъпление настъпва с Estranged. Ричард Лъвското сърце поема солото и тича настървено по сцената. Страхотна е и меланхоличната Sorry от последния албум Chinese Democracy

Пироефектите допълват якия саунд, огньове и лед пулсират зад момчетата. „Обичах я, но трябваше да я убия. Зарових я шест стъпки под земята, но още чувам как мрънка“, Аксел е запял I Used to Love Her. Ашба пък прави знаци на публиката да слуша внимателно. В паузите между парчетата Аксел представя хората си. Дийзи Рийд похваща на пиано Baba O’Riley на The Who, което звучи като токата и фуга в нощта, защото е миг за успокояване на страстите, а и миг гласът на Аксел да отдъхне. Басистът Томи Стинсън, който скромно си върши работата, се изявява като вокал в Motivation. Третото парче почивка за Аксел е когато Рон Тал използва момента, за да го удари на пънк – пя и свири като изтрещял.

Тогава за първи стана ясно, че момчетата знаят къде са – Рон извика „Благодаря ви, България“. Аксел пак си взима жезъла и продължава да показва, че е на същата висота както едно време – пее, свири на пиано и танцува също толкова добре. Дойде време и за солото на Ашба. Господи, това момче знае какво прави и го прави умопомрачително добре! Свирнята му има и лек блус привкус, а всичко това се стопява и превръща в интро за тоталния хит Sweet Child of Mine. Вътре в парчето солото е отредено на Рон, който се справя също толкова добре. Следват Live and Let Die, баладата This I Love, Street of Dreams, You Could Be Mine.

Междувременно Аксел е сменил няколко кожени якета-черно, тъмнозелено и бежово, също толкова и шапки. Свали си и очилата и стана ясно, че не крие нито годинки, нито бръчки. Сяда на черния роял и започва уникалната, тотално размазваща балада November Rain.

Рон, Ричард и Ашба тичат по цялата сцена, сменят си местата, сами са с хилядите бесове и късат струни. „Нещо сте ми тихички тази вечер“, подкача ни Аксел и намига.

На Ричард са поверени солата в кавърите на „Пинк Флойд“ и Боб Дилън –  Another Brick in the Wall и Knockin on Heaven’s Door.

Кулминацията идва с Don’t Cry и Civil War- ах, този Аксел! Гласът му е великолепен и бистър и прави с него, каквото си иска!

Момчетата изпълняват и успешния си кавър на AC/DC – Whole Lotta Rosie и по едно време уж си тръгват.

Но родните фенове не се дават току-така и ги връщат на бис. Най-нежната балада Patience – рок магьосниците са се скупчили около Ричард, който е подхванал кухарката, Аксел е нежен и някак много личен. Също като името на турнето им – Up Close and Personal Tour. И така до половината парче, когато се включват и останалите. За финал е ясно от сет листата, че ще свирят Paradise City, а Аксел говори много мило и внимателно, че „искаме да сме сигурни, че всички сте доволни“ и похваща  „Take me down to the Paradise city“. За финал ни благодари и отсича, че сме „amazing, very grateful“ и че те много „appreciate“-ват това.

Е, някои бяха в музикален оргазъм, други пък разправяха, че са разочаровани от прекалените китарни сола.

С Аксел и компания времето никога не стига, но всичко е добре, когато свършва добре -все пак видяхме любимата банда, преди музикантите да са станали на преклонна възраст. Както се казва, хванахме последния влак. А това, че ни споходи втората вълна пистолети и рози, беше също толкова прекрасно. Този концерт ще отлежава дълго в сетивата, защото ако използваме парчето им, е One in a Million. И все пак остава и мъничко тъга – Слаш си е Слаш.

Коментари (0)

Публикувано в на 10 юли 2012 г.